Том Клэнси - По заповед на президента

— Такова. Лумис и Селиг ще те информират по въпроса.

— Мога ли да го кажа на Андреа Прайс, без да ме гръмне? — попита директорът.

— Мисля, че можеш.

Вече втори ден броят на новорегистрираните заболели от ебола спадаше. От новите случаи около една трета бяха хора, при които тестът даваше положителен резултат, но без обичайните симптоми. Забраната върху пътуванията, изглежда, все пак вършеше работа.

Нападението на детската градина също се разследваше. Мордесай Азир, вече беше твърдо установено, беше типична несъществуваща персона, пръкнала се от нищото очевидно с една-единствена цел, и след като я бе изпълнил, той бе изчезнал. Но бе оставил след себе си фотографии, а с тях все пак можеше да се постигне нещо, както научи Райън. Той се чудеше дали може да има някакви добри вести в края на деня. Едва ли.

— Господин президент — каза директорът на ФБР от вратата. Зад него бяха инспектор О'Дей и Андреа Прайс.

— Здравей, Дан. Виждате ми се доста усмихнати.

И те му обясниха причината.

Искаше се доста смелост да разбудят Махмуд Хаджи Даряеи преди разсъмване, но все пак в четири сутринта в Техеран телефонът край леглото му зазвъня. Десет минути след това той беше в съвещателната зала на личния си апартамент, а тъмните му хлътнали очи чакаха да накажат виновните за този факт.

— Имаме доклад, че американски кораби са навлезли в Залива — каза шефът на разузнаването му.

— Кога и къде? — попита спокойно аятолахът.

— Станало е снощи малко след полунощ в теснините. Една от нашите патрулни ракетни лодки е забелязала нещо, което се е оказало американски разрушител. Получили заповед за атака от местния военноморски командир и от този момент нямаме никаква вест от катера…

— И това е всичко? — «Събудили сте ме да ми съобщите това»?

— В района е имало оживен радиообмен, кораби са разговаряли един с друг. Съобщиха ни за няколко експлозии. Най-вероятно нашият патрулен катер е бил атакуван и разрушен, вероятно от самолет — но самолет откъде?

— Искаме разрешението ви да започнем въздушна операция за прочистване на Залива след разсъмване. Никога не сме го правили без разрешението ви — посочи командирът на военновъздушните сили.

— Имате разрешението ми — каза Даряеи. — Какво друго има?

— Войнството на Бога прави марш, насочен към сближаване с врага в района на границата. Операцията протича според плана. — «Дано поне тази новина го зарадва» — помисли си шефът на разузнаването.

Махмуд Хаджи кимна. Бе се надявал на един хубав нощен сън в очакване на дългите следващи дни, но не се бе получило. Погледна часовника на бюрото си и реши, че денят вече трябва да започне.

— Ще ги изненадаме ли?

— Определено вярвам — отговори шефът на разузнаването. — Армията има строги заповеди да поддържат радиомълчание. Когато стигнат Ал Бусая, можем да очакваме да ни открият, но тогава вече ще сме готови за скок, а и това ще бъде през нощта.

Даряеи поклати глава.

— Я чакайте, какво ни съобщи патрулният кораб?

— Докладва за един американски разрушител или фрегата, възможно е да има и други кораби, но това беше всичко. Ще изпратим самолет да разгледа след два часа.

— Това транспортни кораби ли са?

— Не знаем — призна шефът на разузнаването. Бе се надявал, че тази тема вече е минала.

— Разберете!

Двамата мъже излязоха, а Даряеи повика прислужника си за чая. Хрумна му друга мисъл. Всичко щеше да се уреди, или поне щеше да се реши, когато Раман изпълнеше задачата си. Съобщението гласеше, че той е на мястото си и е получил заповедта. Защо тогава не я беше изпълнил! Даряеи погледна пак часовника. Беше още рано да телефонира.

Кемпър бе издал заповед за нещо като отбой. Автоматизацията на корабите ЕГИДА правеше това лесно и по този начин два часа след инцидента с ракетния катер екипажът получи разрешение да се поотпусне. Това продължи около час, като всеки офицер и войник получиха петнайсет минути отдих. Всички вече бяха по местата си. Оставаха два часа до съмване. Бяха на по-малко от сто мили от Катар, вече с курс запад-северозапад, след като се бяха прикривали зад всички възможни островчета и нефтени платформи по маршрута, за да заблудят вражеските радарни инсталации. В тази си част заливът вече беше много по-широк. Имаше достатъчно пространство за маневриране и за използване на пълната мощ на сензорите. Картината върху радарния екран в центъра за бойна информация на «Анцио» показваше звено от четири F-16 на север от съединението им. Щеше да е много по-добре, ако във въздуха имаха някой АУАКС, но както бе научил само преди час, всички самолети от този тип в региона бяха разположени на север. Днес щеше да има битка. Тя нямаше да е точно от онези, за които беше създадена ЕГИДА или пък за които беше обучаван персоналът, но нали за това бе военноморският флот?