Том Клэнси - По заповед на президента

— Благодаря ви много, момчета — каза Райън и изключи звука на телевизора.

— Трябва да поработим на тази тема — обади се Арни.

— Как?

— Човек воюва с лошата информация, като използва добра информация.

— Супер, Арни! Обаче, за да докажа, че съм взел правилното решение, трябва да оставя хората да измрат.

— Трябва да предотвратим паниката, господин президент.

До този момент тя още не се беше развихрила, което само по себе си беше забележително. Новините бяха излъчени вечерта. В основната си част хората вече се бяха прибрали по домовете си, повечето имаха в хладилниците си храна, с която да изкарат по няколко дни, а новините бяха така изненадващи, че не се бе получило иначе обичайното за такива обстоятелства нашествие по супермаркетите. Днес обаче нещата явно щяха да се променят. След няколко часа хората щяха да излязат на улиците да протестират. Медиите щяха да го отразят, с което щеше да се сформира някакво обществено мнение. Арни имаше право. Трябваше да се направи нещо. Но какво?

— Как, Арни?

— Джак, вече бях почнал да си мисля, че няма да ме попиташ.

Следващата спирка беше летището. Там потвърдиха, че един частен самолет G-IV с швейцарска регистрация действително е излетял с маршрут до Париж през Либия, където щял да зареди. Ръководителят на полетите разполагаше с копие на регистрите на летището и митническата декларация на самолета. Забележително изчерпателен документ, тъй като бе послужил и за пред митническия контрол. Имаше ги имената на летателния екипаж.

— Е? — каза Чавес.

Кларк огледа заирските официални служители.

— Благодаря ви ценното съдействие. — После двамата с Динг се запътиха към колата, която щеше да ги откара до самолета.

— Е? — повтори Динг.

— Спокойно, момче. — Петте минути път минаха в тишина. Кларк гледаше през прозореца. Събираха се буреносни облаци. Ненавиждаше полети в такива условия.

— Няма начин. Ще изчакаме няколко минути. — Вторият пилот беше подполковник. — Имаме правилник.

Кларк потропа по орлите върху еполетите си и се приведе към него.

— Мен полковник. Мен голяма работа. Казва мен тръгва, летец изпълнява. Веднага!

— Вижте, господин Кларк, знаем кой сте и…

— Вижте — обади се Чавес, — аз съм само един бутафорен майор, но нашата задача е по-важна от вашите правилници. Имаме си торби за повръщане, ако се наложи.

Пилотът ги изгледа злобно, но влезе в кабината. Чавес се обърна към Кларк.

— Нерви, а?

Кларк му връчи документа.

— Провери имената на екипажа. Не са швейцарци, а регистрацията на самолета е швейцарска.

Чавес ги потърси. HX-NJA беше регистрационният код. А имената на летателния екипаж не бяха германски, галски или италиански. Трябваше да ги провери в Ленгли по факса.

— Е? — потрети Динг.

— Тия имена са на фарси, Динг. — Кларк погледна през илюминатора. Навсякъде около тях проблясваха мълнии. — Я дай да се посъветваме с екипажа.

Кларк разкопча колана си въпреки светещия знак и отиде до тоалетната да си наплиска лицето. После коленичи на пода до резервния пилот — млада жена — и й показа документа, който току-що бяха изпратили по факса.

— Можеш ли да ми кажеш нещо за това? Беше й потребен само един поглед.

— О, да — каза тя. — Забелязахме го.

— Кое?

— Ами това е същият модел самолет. Когато има авария, производителят известява всичките си клиенти… искам да кажа, че ние щяхме да питаме, но процедурата е почти автоматична. Той дойде оттук, отлетя на север към Либия, приземи се да зареди с гориво, нали така? И веднага излетя. Медицински полет, нали?

— Точно така. Продължавай.

— Обяви бедствие, каза, че губи мощност в единия двигател, после в другия, и взе да губи височина. Три радара го покриваха. Либийски, малтийски и един военноморски кораб, мисля, че беше разрушител.

— Имаше ли нещо странно в цялата тая работа?

Тя повдигна рамене.

— Това е добър самолет. Не знам армията някога да е губила такъв модел. — Джери — обади се тя на пилота, — имало ли е някога проблеми с двигател при полет с двайсетица?

— Два пъти, мисля. Първият при дефект в горивната помпа. Другият беше преди няколко години. Във въздухозаборника попаднала гъска.

— Е, тогава двигателят гръмва — каза младата жена. — Гъските са по десет килограма. Гледаме да сме по-далеч от тях.

— А онзи е получил авария едновременно в двата двигателя, така ли?

— Още не са разбрали каква е била причината. Може би горивото не е било качествено. Това се случва, но пък двигателите са изолирани модули. Всичко им е отделно — помпи, електроника, всичко…