Том Клэнси - По заповед на президента

— Доктор Лоренц, споделяте ли това мнение?

— Да, господин президент.

— Господи! — Джак погледна жена си. — Какво следва?

— Сър, имаме няколко възможности — отвърна Пикет. — Трябва да дойда при вас да ви видя.

Райън се извърна.

— Андреа!

— Да, сър?

— Веднага изпратете хеликоптер до Форт Детрик!

— Слушам, господин президент.

— Ще ви чакам, генерале. Доктор Лоренц, благодаря ви. Има ли още нещо, което трябва да знам в момента?

— Доктор Александър може да ви обясни нещата не по-зле от мен.

— Добре, госпожа Съмтър ще ви свързва с директните линии. — Джак отиде до вратата. — Свързвайте ме веднага. И повикайте Арни и Бен.

— Да, господин президент.

— Какво трябва да знам? — обърна се Джак към доктор Александър.

— Засега нищо особено. Нещата са предимно от техническо естество — обясни Алекс. — След като знаем колко лесно напредва болестта, цялата ни информация до този момент си е въздух под налягане. Точно в това е ключовият въпрос. Ако тя се разпространява безпрепятствено по въздушно-капков път…

— Какво? — попита Райън.

— Чрез кихане, кашляне и така нататък. Ако се разпространява по този начин, тогава сме в страшна опасност.

— Не би трябвало да е така — възрази Кати. — Джак, този микроорганизъм е много крехък. Той не може да изтрае на открито повече от… колко беше, Алекс, няколко секунди?

— Така е на теория, но някои щамове са по-устойчиви от другите. Дори да може да оцелее на открито само няколко минути, това е много лошо. Ако това е щамът, който наричаме «Мейинга», просто не знаем колко е издръжлив. Но работата не е само в това. Ужасното е, че ако някой човек го закачи, го отнася у дома си. Къщата е доста гостоприемна среда за патогените. Имаме си отопление и климатична инсталация, които се грижат за това, и членовете на семейството, с които заразеният е в близък контакт. Те се прегръщат. Целуват се. А като някой организъм е станал среда на вирусите, те много скоро почват буквално да преливат от него.

— Да преливат?

— Вирусните частици, господин президент. Размерът на тези неща се измерва с микрони. Те са много по-дребни, отколкото частиците на праха, по-дребни от всичко, което можете да зърнете с невъоръжено око.

— Вие сте работили в Детрик, така ли?

— Да, сър. Бях полковник, шеф на отдела по изследване на патогенните организми. Уволних се и отидох в «Хопкинс».

— Значи имате представа за плановете на генерал Мичел, вариантите имам предвид?

— Да, сър. На тази материя се прави преоценка поне веднъж годишно. Бил съм член на комисията, която съставя плановете.

— Седнете, докторе. Искам да изслушам тези планове.

Транспортните кораби за подвижно тилово обезпечение вече се бяха прибрали от учението и дори експлоатацията бе приключила. След като получиха заповеди от командващия, те започнаха процедурите по запускането на двигателите, което означаваше просто подгряване на горивото и смазочните масла. На север кръстосвачът «Анцио», плюс разрушителите «Кид» и «О'Банън» също получиха заповеди и се насочиха на запад за пункта на срещата. Старшият офицер се чудеше как, по дяволите, ще откара до Персийския залив тия тромави дебелани без въздушно прикритие, ако се стигнеше дотам. Военноморският флот на Съединените щати не стъпваше никъде без въздушно прикритие, а най-близкият самолетоносач беше «Айзенхауер», на почти пет хиляди километра от тях. От друга страна пък не беше толкова лошо да си просто капитан на учебен отряд от кораби, без някой адмирал да ти диша във врата.

Първият от корабите, който излезе от стоянката на рейда, беше «Боб Хоуп», нов военен тип товарно-разтоварен транспортен кораб с водоизместимост почти 80 000 тона, който носеше 952 транспортни средства. Цивилният му екипаж имаше малък стаж за такива преходи. Един огромен говорител изрева «благодаря ви за всичко» към военноморската база, докато излизаха в открито море точно след полунощ. Последваха го още четири кораба.

Изчакаха Гудли и ван Дам и по възможно най-бързия начин ги въведоха в нещата.

— Не мисля, че вирусът би могъл да оцелее извън джунглата — каза Гудли.

— Не може, поне не продължително време, защото в противен случай вече щеше да шества победоносно по целия свят.

— Той убива прекалено бързо за тази цел — възрази ХИРУРГ.

— Кати, хората летят с реактивни самолети вече повече от тридесет години. Обаче това дребничко копеленце е крехко и това е в наша полза.

— Как ще разберем кой го е направил? — Въпросът дойде от Арни.