Том Клэнси - По заповед на президента

— Кръв?

— Вече взехме, докторе. Сега правим кръстосана проба за съвместимост на кръвта, а пробите за анализ са в лабораторията.

Професорът кимна.

— Добре. Приемайте го веднага. В моето отделение. Искам контейнер за пробите. Внимавайте с всички вземания на кръв.

— Професоре, това изглежда като… искам да кажа, не може да бъде, но…

— Не може да бъде — съгласи се той. — Но точно така изглежда. Това са петехии, точно според учебника. И така, за момента ще го третираме по този начин, ясно? Щом го качите в отделението, всички се събличате и се изстъргвате до скъсване. Няма чак такава опасност, стига, разбира се, да вземате съответните предпазни мерки. Съпругата му тук ли е?

— Да, докторе, в чакалнята е.

— Някой да я доведе в кабинета ми. Трябва да я питам някои неща. Има ли въпроси? — Нямаше. — Тогава на работа.

Доктор Александър огледа пластмасовия контейнер с кръвта и го пъхна в левия джоб на лабораторната си престилка. Не беше възможно! Може би беше нещо друго? Но какво? Левкемията му имаше някои от същите симптоми, но колкото й страшна да беше като диагноза, се струваше за предпочитане.

— Добро утро, Джанет — каза той, щом влезе в лабораторията.

— Здравей, Алекс — отвърна Джанет Клеменджър, доктор на науките по молекулярна биология.

Той извади пластмасовия пакет от джоба си.

— Това ми трябва веднага.

— Какво е? — Не всеки ден започваше с такова експресно нареждане.

— Изглежда ми като хеморагична треска. Третирайте го като ниво… четири.

Очите й леко се разшириха.

— Тук? — Хората задаваха същия въпрос по цяла Америка, но никой още не го знаеше.

— Тъкмо приемат пациента. Трябва да говоря с жена му.

Тя взе контейнера и го сложи внимателно върху работната маса.

— Обичайните тестове за антитела?

— Да, и ще те моля да бъдеш особено внимателна, Джанет.

— Винаги съм внимателна — увери го тя. Също като Александър, тя провеждаше много експерименти при болни от СПИН.

Александър отиде в кабинета си да се обади на Дейв Джеймс.

— Сигурен ли си? — попита деканът.

— Това са само началните симптоми, но аз… вече съм го виждал. Също както беше с Джордж Уестфал. Поръчах на Джанет Клеменджър да почне изследванията веднага. Мисля, че оттук нататък трябва да се отнасяме към случая с изключителна сериозност, докато евентуално не докажем, че е нещо друго. Ако резултатите от лабораторията се окажат онова, от което се опасявам, веднага звъня на Гъс и обявяваме реална тревога.

— Ралф се връща от Лондон вдругиден. За момента ти ще движиш нещата, Алекс. Дръж ме в течение.

— Разбрано — отвърна бившият военен. Вече беше време да поговори със съпругата на пациента.

Куриерът пристигна в Центъра за контрол на заболяванията с пратката и я предаде на лабораторните техници на Лоренц. Оттам нататък всичко тръгна по реда си. Тестовете за наличието на антитела вече бяха подготвени върху лабораторните маси и при изключителни мерки за безопасност една капка от кръвта беше капната в малка стъклена епруветка. Течността в епруветката почти мигновено промени цвета си.

— Ебола, докторе — докладва лаборантът. В друга стая бе подготвен електронен микроскоп. Лоренц влезе при тях, с крака вече подгъващи се от умора, въпреки че денят едва започваше. Апаратурата беше включена. След малко изображенията се появиха върху телевизионния екран.

— Страшна работа, Гъс. — Това вече беше един от старшите лекари, не лаборантът. След малко увеличението приключи и изображението в миг се изчисти. Образецът от кръвната проба беше жив, със ситни нишки. Но това нямаше да трае дълго. — Откъде е?

— Чикаго — отвърна Лоренц.

— Добре дошъл в Новия свят — криво се усмихна лекарят, докато боравеше с настройката да улови някоя отделна нишка за пълно увеличение. — Ти, въшлив кучи сине.

След това го огледаха подробно, за да разберат дали могат да го класифицират. Това щеше да отнеме време.

— И не е пътувал извън страната? — Алекс задаваше редовните въпроси.

— Не, не е напускал страната — увери го тя. — Ходи само на голямото изложение на автомобили за пикник. Посещава го всяка година.

— Госпожо, длъжен съм да ви задам доста въпроси, а някои от тях могат да ви се сторят оскърбителни. Моля ви да разберете, че ми се налага да го направя, за да помогна на съпруга ви. — Тя кимна. Александър притежаваше спокойното умение да се промъква покрай щекотливите теми. — Имате ли някакви причини да подозирате, че съпругът ви се среща с други жени?