Том Клэнси - По заповед на президента

Биологическият часовник на Адлер вече беше напълно объркан. Колата спря. Някакъв дребен служител отвори вратата и се поклони. Адлер потисна прозявката си и влезе в сградата на министерството.

— Толкова се радвам да ви видя пак — заяви министърът на външните работи на КНР посредством преводачката си. Цзян Хансан също беше там и също го поздрави.

— Вашето щедро разрешение да позволите директни полети определено улесни задачата ми. Благодаря ви за това — отвърна държавният секретар, докато сядаше.

— Правим го, за да разберете, че обстоятелствата са извънредни — забеляза външният министър.

— Разбира се.

— Какви новини ни носите от заблудените братовчеди?

— Те са напълно съгласни да намалят активността си в точно съответствие с вашите стъпки и също желаят напрежението да спадне.

— А техните оскърбителни обвинения?

— Господин министър, този проблем изобщо не възникна. Според мен те са не по-малко заинтересовани от вас от възстановяването на мира.

— Колко хубаво от тяхна страна — коментира Цзян. — Те стават инициатори на враждебни актове, свалят два наши самолета, разрушават един от собствените си авиолайнери, убиват над сто души било преднамерено, или поради некомпетентност, и след това казват, че са заинтересовани не по-малко от нас от възстановяването на мира. Надявам се, че вашето правителство си дава сметка за търпението, което си налагаме тук.

— Господин министър, мирът служи на интересите на всички страни, не е ли така? Америка оценява действията на двете страни при тези неофициални процедури. Народната република е проявявала разум неведнъж и правителството в Тайван има желание да последва вашия пример. Какво повече от това би могло да се желае?

— Много малко — отвърна външният министър. — Просто да компенсират смъртта на нашите четирима авиатори. Всеки от тях има семейство.

— Техните изтребители са открили огън първи — посочи Цзян.

— Това може да е вярно, но въпросът с авиолайнера още не е разрешен.

— Ние определено нямаме нищо общо с него — обади се пак външният министър.

Едва ли има нещо по-отегчително от преговорите между страните, но тук действително си имаше причина за това. Неочакваният натиск породи у него гняв, а гневът нямаше място при обсъжданията и вземанията на решения на висше ниво. Важните разговори почти никога не завършваха с решения, но бяха доста еволюционни по своята същност, което даваше на всяка страна време да обмисля внимателно и своята позиция, и тази на другата страна, за да се стигне до окончателно комюнике, от което и двете страни да са сравнително доволни. Изискването за Компенсации обаче се явяваше нарушение на тези правила. При едни правилно водени разговори това щеше да му бъде съобщено още на първия кръг и тогава Адлер щеше да има възможността да го отнесе в Тайпе и вероятно щеше да го предложи като свое собствено предложение, след като тайванското правителство се съгласеше да сътрудничи в намаляването на напрежението. Но те вече го бяха направили, а сега КНР искаше от него да отнесе обратно искането за компенсации вместо формула за локално намаляване на напрежението. Това беше оскърбление за правителството на Тайван, и също така премерено оскърбление за американското правителство, загдето беше използвано като момче за всичко.

А освен това и Адлер, и Тайван знаеха кой бе стрелял по авиолайнера и кой следователно бе показал пълно пренебрежение към човешкия живот — за който КНР искаше обезщетение! И сега Адлер се чудеше колко от това, което знаеше за инцидента, е известно на КНР. Ако те знаеха много, тогава това определено беше игра, чиито правила тепърва трябваше да се разгадават.

— Мисля, че би било по-полезно, ако двете страни сами покрият индивидуалните си загуби и нужди — предложи Адлер.

— Съжалявам, но не можем да приемем това предложение. Нали разбирате, това е въпрос на принцип. Този, който нарушава закона, трябва да понесе и разходите по щетите.

— Но какво, ако… аз нямам никакви доказателства, за да подкрепя мисълта си, но какво, ако се открие неопровержимо, че КНР неволно е била страната, причинила разрушението на авиолайнера? В такъв случай вашето искане за компенсации би могло да се разглежда като неетично.

— Това не е възможно. Рапортите на нашите оцелели пилоти са недвусмислени — каза Цзян.

— За какво точно настоявате?

— По двеста хиляди долара за всеки загинал авиатор. Парите ще отидат за семействата им, разбира се.