Том Клэнси - По заповед на президента

— Шест-Две-Хотел, Ла Валета, извънредна ситуация ли обявявате?

— Ла Валета, Шест-Две-Хотел, потвърдено. Провеждаме медицински евакуационен полет от Заир за Париж. Току-що вторият ни двигател излезе от строя и имаме проблеми с електрическата система, готови…

— Хотел, тук Ла Валета, готови сме. — Екранът показваше, че височината на самолета е 390, после стана 380, после 370. — Хотел, тук Ла Валета, губите височина.

Гласът в слушалките му се промени.

— Мейдей, Мейдей, Мейдей! И двата двигателя извън строя, и двата двигателя извън строя. Опитваме да ги включим отново. Тук Шест-Две-Хотел.

— Курсът ви за директно проникване Ла Валета е три-четири-три, повтарям, директен вектор Ла Валета три-четири-три. Готови сме.

Напрегнатото и отсечено «Прието» беше единственият отговор. Сега височината им бе 330.

— Какво става? — попита началникът.

— Казва, че и двата двигателя са извън строя, бързо губи височина. — Компютърният екран показваше, че самолетът е «Гълфстрийм» и че маршрутът му е потвърден.

— Спуска се добре — оптимистично отбеляза началникът. Сега височината им беше 310. Г-IV обаче изобщо не се спускаше добре.

— Шест-Две-Хотел, тук Ла Валета, приемам.

Нищо.

— Шест-Две-Хотел, тук Ла Валета, приемам.

— Какво друго… — Началникът сам погледна екрана. В района нямаше други самолети и единственото, което можеха да направят, беше да наблюдават.

За да симулира по-добре извънредна ситуация, пилотът затвори задните клапи на двигателите. Можеха да преиграят нещата, но нямаше да го направят. Всъщност нямаше да кажат нищо. Той увеличи още скоростта на падане, после зави наляво, като че ли се насочваше към Малта. Някога бе служил на страната си като пилот изтребител и му липсваше удоволствието от маневрите в небето. Спускане с такава скорост би накарало пътниците на борда да пребледнеят и да изпаднат в паника. Пилотът чувстваше само едно — че лети.

— Трябва да е много тежък — каза началникът.

— Има разрешение за полет до летище «Де Гол» в Париж. — Диспечерът сви рамене и сбърчи лице. — Току-що е излетял от Бенгази.

— Некачествено гориво?

Отговорът беше просто още едно свиване на рамене. Началникът вдигна слушалката и нареди:

— Обади се на либийците. Питай дали могат да пратят спасителен самолет. Нашият може да кацне в залива Сидра 20 20 Залив на северния бряг на Либия. — Б.пр. .

— Ла Валета, тук корабът на САЩ «Радфорд», приемате ли, край.

— «Радфорд», тук Ла Валета. Приемам, край.

— Засякохме съобщенията ви на радара. Самолетът бързо губи височина. — Гласът принадлежеше на младши лейтенант, който тази нощ носеше вахта в БИЦ. «Радфорд» бе доста стар разрушител, насочил се към Неапол след учения с египетския флот. По пътя беше получил заповед да влезе в залива Сидра и да обяви право на свободно плаване, практика, стара колкото самия кораб. Някога източник на сериозни вълнения и на две жестоки битки по море и въздух през 80-те години, сега вече това бе досадна рутина, иначе «Радфорд» не би изпълнявал мисията си сам. Беше толкова отегчителна, че дежурните следяха цивилните радиочестоти, просто за да си запълват времето. — Контакт на сто и осемдесет километра западно от нас. Следим го.

— Можете ли да отговорите на молбата за помощ?

— Ла Валета, тъкмо събудих капитана. Дайте ни малко време да се организираме, но можем да опитаме, край.

— Пада като камък — съобщи младшият офицер.

— Цел е самолет Залив-Четири. Засякохме го на четири хиляди и осемстотин метра и бързо пада — съобщи Ла Валета.

— Благодаря ви, ние също имаме тези данни. В готовност сме.

— Какво става? — попита капитанът. Беше по къси гащета в защитен цвят и тениска. Докладът не отне много време. — Добре, включете двигателите. — След това командирът вдигна вътрешния телефон. — Мостик, говори капитанът. Пълен напред по новия курс…

— Две-седем-пет, сър — подсети го дежурният на радара. — Две-седем-пет, сто осемдесет и три километра.

— Нов курс две-седем-пет.

— Слушам, сър. Поемам по две-седем-пет с пълен напред — потвърди командата офицерът на палубата. Дежурният по мостик дръпна надолу ръчката за директно управление на двигателя и вкара още гориво в огромните реактивни турбини. «Радфорд леко потръпна, после кърмата му се снижи, когато започна да увеличава скоростта от осемнайсет възела нагоре. Капитанът огледа просторния Бойно-информационен център. Дежурните бяха в готовност. Хората на радара настройваха уредите си. Образът на главния екран се промени, за да хване по-добре падащия самолет.