Том Клэнси - По заповед на президента

— Джак, «официален Вашингтон» са петдесет хиляди адвокати и лобисти — отбеляза Арни. — Те може и да не са избрани или назначени, но са дяволски официални. Същото се отнася за медиите.

— И сам го виждам — отвърна Райън.

— … и ни трябват опитни професионалисти, за да възстановят функционирането на системата. Ето какво ще кажат и много хора в този град ще се съгласят с тях.

— Какво мислиш за разкритията за войната и катастрофата?

— Онова, което ме заинтригува най-много, беше неговото «разкритие», че министър-председателят Кога отначало е бил отвлечен от собствените си сънародници, а после освободен — от американци. Би било интересно да разберем нещо повече по въпроса. Президентът трябва да бъде похвален за ясно проявеното му желание да уреди нещата между нашата страна и Япония и аз му поставям висока оценка за това. Заедно с президентската реч ние получихме и една снимка. — Образът се промени и показа Райън и Кога на Капитолия. — Това е наистина трогателен момент.

— Но сградата на Капитолия все още е в развалини, Джон, и също както се нуждаем от добри архитекти и опитни работници, които да я възстановят, така, струва ми се, се нуждаем и от нещо повече от аматьори, които да възстановят управлението. — Том се обърна и погледна право към камерата. — И така, това беше първата официална реч на президента Райън. По-късно ще ви съобщим още новини. А сега се връщаме към редовната си програма.

— Ето, това е, Ед. — Шефът на персонала се изправи и се протегна. — Точно това трябва да кажем: че именно затова си решил да се върнеш на политическата арена, колкото и опасно за репутацията ти да се окаже това.

— Започвай да се обаждаш на хората — нареди Едуард Дж. Килти.

— Господин президент. — Главният камериер поднесе сребърен поднос с чаша. Райън я взе и отпи от шерито си.

— Благодаря.

— Господин президент, накрая…

— Мери Пат, от колко време се познаваме? — На Райън му се струваше, че постоянно казва тези думи.

— Поне от десет години — отвърна госпожа Фоли.

— Ново президентско правило, даже безапелационна заповед: когато сме седнали на чаша, името ми е Джак.

— Muy bien, jefe — иронично, но с внимателен поглед отбеляза Чавес.

— Ирак? — лаконично попита Райън.

— Спокойно, но много напрегнато — отвърна Мери Пат. — Нямаме много информация, но ни е известно, че в страната е обявено извънредно положение. Армията е изкарана на улиците и хората гледат телевизия по домовете си. Погребението на нашия приятел ще бъде утре. А след това — още не знаем. Имаме един сравнително добре пласиран агент в Иран, влиятелен в политическите среди. Убийството напълно ги изненадало и се чували само очакваните благодарности към Аллах за това, че е прибрал при себе си нашия приятел.

— Смешното е, че Господ го е поискал. Беше красиво изпълнение — каза Кларк. — Доста типично от гледна точка на традициите им. Един мъченик, който се принася в жертва, и прочее. Проникването в системата трябва да му е отнело години, но нашият приятел Даряеи е търпелив. Е, ти си се срещал с него. Ти ни кажи, Джак.

— Най-яростните очи, които съм виждал — тихо каза Райън. — Този човек знае да мрази.

— Адски сигурно е, че ще направи ход. — Кларк пиеше коктейл и вода. — Саудитите трябва да са малко разтревожени от това.

— Меко казано — добави Мери Пат. — Ед е бил там за няколко дни и е видял точно това. Вдигнали са армията си в бойна готовност.

— И това е всичко, което знаем — обобщи Райън.

— Абсолютно точно. Получаваме много вътрешни сигнали от Ирак. Това, което става, можеше да се очаква. Капакът е здраво затворен, но гърнето под него кипи. Нормално е. Подсилили сме разузнаването си със сателити, разбира се…

— Добре, Мери Пат, кажи си приказката — нареди Джак. В момента не искаше да слуша за сателитни снимки.

— Искам отделът ми да бъде разширен.

— Колко? — После видя, че тя дълбоко си поема дъх. Не бе нещо обичайно да видиш Мери Патриша Фоли да се вълнува от нещо.

— Тройно. Разполагаме с шестстотин петдесет и седем оперативни работници. Искам да вдигнем този брой до хиляди през следващите три години. — Тя изрече думите си на един дъх, като наблюдаваше лицето на Райън, за да види реакцията му.

— Съгласен съм, ако можеш да откриеш неутрален начин за покриване на разходите.

— Това е лесно, Джак — с усмивка отбеляза Кларк. — Уволняваш две хиляди бюрократчета и спестяваш парите.

— Тези хора имат семейства, Джон — каза му президентът.