Том Клэнси - По заповед на президента

Щом тези хора дойдат тук, вашата работа е да ги държите под око, за да се уверите, че спазват дадената дума, за да се уверите, че не са ви измамили. Това е вашето правителство. Често са ви го казвали, но аз наистина го мисля. Кажете на губернаторите си какво очаквате от тях, когато правят своя избор за Сената, и после вие изберете подходящите представители за Конгреса. Това са хората, които решават колко от вашите пари да взима правителството и как да ги харчи. Това са вашите пари, не моите. Това е вашата страна. Всички ние ще работим за вас.

От своя страна, аз ще избера най-добрите министри, които успея да открия, хора, които си разбират от работата, които са вършили истинска работа и са давали истински резултати. Всеки от тях ще има едни и същи заповеди: да отговаря за министерството си, да определя приоритетите и да прави така, че всяка държавна институция да работи ефикасно. Това е голяма задача и всички вие вече сте я чували. Но отбележете, аз не провеждам предизборна кампания, за да се добера до поста. Аз няма на кого да се отплащам, кого да възнаграждавам, не трябва да спазвам тайни обещания. Ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Може невинаги да постъпвам правилно, но в такъв случай ваша работа е, както и на хората, които сте избрали да ви представляват, да ми го кажете и аз ще се вслушам.

Редовно ще ви съобщавам за всичко, което става и което вашето правителство прави.

Благодаря ви и лека нощ.

Джак изчака и преброи до десет преди да се увери, че камерите са изключени. После взе чашата си с вода и се опита да я изпие, но ръката му трепереше толкова силно, че едва не я разля. Райън погледна дланта си с безмълвна ярост. Защо пък трепереше сега? Напрегнатата част вече беше свършила, нали?

— Хей, вие не объркахте нищо — каза Кали Уестън, внезапно оказала се до него.

— Добре ли беше?

— О, да, господин президент. Повръщането по националната телевизия обикновено разстройва хората — разсмя се авторката на речи.

Андреа Прайс си представи как в този момент изважда автоматичния си пистолет.

Арни ван Дам просто изглеждаше притеснен. Той знаеше, че не може да отклони Райън от курса му. Обичайните критики, в които се вслушваха президентите — «внимавай, ако искаш да те изберат за втори мандат!» — просто не вървяха тук. Как можеше да пази човек, който не се интересува от единственото важно нещо?

— Спомняте ли си предаването «Гонгът»? — попита Ед Килти.

— Кой е написал това недоносче? — отвърна в тон юридическият му съветник. После тримата мъже в стаята отново насочиха вниманието си към телевизора. Сега вместо кабинета в Белия дом показваха телевизионното студио.

— Е, това беше изключително интересно политическо изявление — с безстрастния глас на картоиграч отбеляза водещият Том. — Виждам, че този път президентът не промени предварително приготвената си реч.

— Интересно и драматично — съгласи се коментаторът Джон. — Не приличаше на обикновените президентски речи.

— Джон, защо президентът Райън настоява толкова упорито в държавното управление да му помагат неопитни хора? Не се ли нуждаем от опитни ръце, които да възстановят функционирането на системата? — попита Том.

— Мнозина ще зададат този въпрос, особено в този град…

— Можеш да се обзаложиш, че ще го сторим — отбеляза шефът на персонала на Килти.

— … и най-интересното е, че той трябва да го знае, а дори да не е бил наясно, шефът на персонала Арнолд ван Дам, един от най-предпазливите политически функционери, които е виждал този град, трябва да го е изяснил на господин Райън.

— Какво ще кажеш за първия назначен министър, Джордж Уинстън?

— Уинстън оглавява «Колумб груп», финансовата компания, на която е основател. Той е невероятно богат, и както каза президентът Райън, сам е постигнал всичко. Е, на нас ни трябва финансов министър, който да познава финансовите пазари, а господин Уинстън със сигурност ги познава, но мнозина ще възразят…

— Че е вътрешен човек — усмихна се Килти.

— … с прекалено много връзки в системата — продължи Джон.

— Как според вас ще реагира на тази реч официален Вашингтон? — попита Том.

— Какъв официален Вашингтон? — изсумтя Райън.

Това беше началото. Двете публикувани от него книги се приеха като цяло добре от критиците, но човек трябва да почака няколко седмици, за да чуе мнението на хората. Навярно бе грешка да гледа първия анализ, но не можеше да не го направи. Най-трудното беше да следиш всички канали, които течаха едновременно.