Том Клэнси - Дъга Шест

И не че неговият бюджет си заслужаваше чак толкова притеснения. По-малко от петдесет души, едва три милиона разходи за заплати, тъй като всеки получаваше обичайното си военно възнаграждение, плюс факта, че ДЪГА покриваше разходите им за жилище от междуправителствена субсидия. Една от неравнопоставеностите беше в това, че американските войници бяха по-добре платени от европейските си партньори. Това малко притесняваше Джон, но нищо не можеше да направи по въпроса, а е покриването на жилищните разходи — условията за живот в Херефорд не бяха разкошни, но удобни — никой нямаше битови проблеми. Духът на бойците му беше чудесен. Беше го очаквал. Всички те бяха елитни бойци, а тази порода хора неизменно имаха добър подход към живота, особено след като тренираха почти всеки ден.

Щеше да има малко сръдни. Екип 2 на Чавес беше вписал в актива си две поредни акции и хората му щяха да се фукат малко повече, за сметка на ревнивата завист от страна на Екип 1 на Ковингтън — но те пък бяха малко по-напред в състезанието между двата екипа по ФП и в стрелбата. Разликата бе нищожна, но хора като тях, със състезателен дух на истински атлети, се трудеха дяволски усърдно дори за една пета от процента преднина и разликата вече наистина зависеше от това кой какво е закусвал заранта или може би какво е сънувал през нощта. Е, състезателността беше здравословна за отбора като цяло. И решително нездравословна за онези, срещу които тръгваха неговите хора.

Бил Тоуни също седеше зад бюрото си и преглеждаше известната дотук информация за терористите от предната нощ. Австрийците бяха започнали своите разследвания съвместно с германската федерална полицейска служба — Бундескриминаламт — още преди обезвреждането. Самоличността на Ханс Фюрхтнер и Петра Дортмунд беше потвърдена по пръстовите им отпечатъци. Следователите от БКА през този ден щяха да се заемат здраво със случая. За начало щяха да проследят самоличностите на хората, наели колата, откарала ги до къщата на Остерман, и да издирят къщата в Германия — вероятно в Германия, напомни си Тоуни — където бяха живели. Останалите четирима сигурно щяха да се окажат по-трудни. Вече бяха взети отпечатъци и се съпоставяха с компютърните сканиращи системи, с които сега разполагаха всички. Тоуни се съгласи с първоначалната преценка на австрийците, че четиримата помощници вероятно са от бившата Източна Германия, което ги превръщаше в лица с какви ли не възможни политически отклонения: отърсили се от доскорошния комунизъм младежи, които сега намираха утеха в нацизма, предано вярващи в доскорошния политикоикономически модел хора или най-обикновени главорези, които напоследък най-много безпокояха редовните полицейски части в Германия.

Но този случай трябваше да е политически. Фюрхтнер и Дортмунд бяха — били са, поправи се Бил — истински, убедени комунисти през целия си живот. Бяха отрасли в бившата Западна Германия в семейства от средната класа, също като цяло едно поколение терористи, жадуващи през целия си активен живот за някакво социалистическо усъвършенстване на обществото или за някаква подобна илюзия. Поради което бяха нападнали дома на един преуспяващ капиталист, за да търсят… какво?

Тоуни вдигна получените от Виена факсове. Хер Остерман беше съобщил на полицията, че те искали неговите „специални вътрешни кодове“ към международната система за търговия. Дали съществуваха такива неща? Вероятно не, прецени Тоуни — но защо да не се увери? Той вдигна телефона и набра номера на един свой стар приятел. Мартин Купър, бивша „Шестица“, който сега работеше в отвратителната сграда на „Лойд“ във финансовия квартал на Лондон.

— Купър на телефона — обади се мъжки глас.

— Мартин, тук е Бил Тоуни. Как се чувстваш в тази дъждовна утрин?

— Много добре, Бил, а ти… ти с какво се занимаваш сега?

— Все още получавам шилингите си от нейно величество. Нова длъжност, много шшт-шшт, опасявам се.

— С какво мога да ти помогна?

— Въпросът ми е всъщност много глупав. Има ли някакви вътрешни кодове в международната система за търговия? Специални кодове, нещо такова?

— Адски би ми се искало да имаше, Бил. Щеше доста да ни улесни работата — отговори му бившият резидент за Мексико Сити и в още няколко по-незначителни места на британската разузнавателна служба. — Какво точно имаш предвид?

— Не съм сигурен, но темата току-що изникна.

— Е, хората на това равнище наистина поддържат лични връзки и си продават информация, но доколкото схващам, имаш предвид нещо много по-структурирано, някаква вътрешна мрежа на борсовите пазари или нещо от този род?