Том Клэнси - Дъга Шест

„Господи, каква къща“ — беше първата й мисъл. Като кралски палат. Какво огромно изразходване на ресурси само за един човек, пък и дори да има голямо семейство — да използват всичко това за частен дом. Какво беше казал Уинстън за собственика? Че е свестен? Как не! Свестните хора не живеят като прахосници и не съсипват такива скъпоценни ресурси. Това бе поредният проклет плутократ, търговец на акции, валутен спекулант, както и да беше спечелил парите си, за да купи такова място — а след това терористите бяха завзели личната му собственост. Хм, я виж ти, чудно защо пък точно него са избрали? Вярно, че нямаше смисъл да нападат някой овчар или шофьор на камион. Терористите нападаха паралии хора или такива, за които се смяташе, че са важни клечки, тъй като да тръгнат срещу обикновени хорица нямаше особен политически ефект, а това, в края на краищата, бяха политически актове. Но май не изглеждаха толкова интелигентни, колкото трябваше да са. Този, който ги беше избрал, беше… беше ги избрал, за да се провалят? Нима това беше възможно? Да, беше. Това беше политически акт, в края на краищата, а зад подобни неща могат да се крият какви ли не действителни цели. Това предизвика усмивката й, докато репортерът описваше атаката на местния полицейски екип — за съжаление непоказана, защото местните ченгета не бяха допуснали камерите и репортерите — после освобождаването на заложниците, показани отблизо, за да могат хората да съпреживеят събитието. Бяха се озовали съвсем близо до смъртта и после бяха освободени от местните ченгета, които всъщност само бяха възстановили програмирания им срок до смъртта, защото всичко умира, рано или късно. Това е планът на Природата, а срещу Природата не можеш да се бориш… въпреки че би могъл да й помогнеш, нали? Репортерът продължи да обяснява, че това е вторият терористичен инцидент в Европа за последните два месеца, и двата от които се бяха провалили поради решителните действия на полицията. Карол си спомни за обира в Берн — друга съшита с бели конци работа… изобретателно? Можеше да се опита да го разбере, макар че в този случай един провал можеше да се окаже също толкова полезен — не, по-полезен — от успеха за хората, които дърпат конците. Тази мисъл предизвика усмивка. Да. По-полезен от успеха!… След което погледна един факс, изпратен и от „Приятели на Земята“ — те имаха номера й и често й изпращаха това, което смятаха за важна информация. Добра група хора, с правилни идеи, въпреки че малцина от тях се вслушваха в нея.

— Госпожо Брайтлинг? — Секретарят й пъхна главата си през вратата.

— Да, Рой?

— Все още ли искате да ви покажа онези факсове… като този, който четете в момента, искам да кажа? — попита Рой Гибънс.

— О, да.

— Но тези хора са кукувци!

— Не непременно. Някои от нещата, които правят, ми харесват — отвърна Карол и хвърли току-що прочетения факс в кошчето за боклук.

— Както желаете, госпожо.

Следващото нещо, което я чакаше на купчината, беше доста важно: доклад за процедурите по спирането на ядрени реактори и последващите мерки за безопасност при затварянето на системите на реакторите: колко време ще мине преди климатичните фактори да атакуват и корозират вътрешните компоненти и какви щети за околната среда произтичат от това. Да, виж, този материал беше важен, и за щастие добавеният към него показалец съдържаше данните за всички реактори в страната. Тя лапна едно ментово драже и се наведе над бюрото.

— Това, изглежда, ще свърши работа — каза тихо Стив.

— Колко чертички се събират вътре? — попита Маги.

— Някъде от три до десет.

— И какъв е размерът на опаковката?

— Шест микрона. Ще повярваш ли? Опаковката е бяла на цвят, така че отразява много добре светлината, особено ултравиолетовия спектър, а във водно-капкова среда е направо невидимо.

Капсулките не можеха да се забележат с невъоръжено око и едва се засичаха с оптичен микроскоп. Нещо повече, теглото им беше такова, че можеха да се носят във въздуха като частици прах и също така лесно се вдишваха, както пушекът в някой бар. Проникнеха ли в тялото, обвивката щеше да се разтвори и да осигури освобождаването на вируса „Шива“ в белите дробове и горната част на стомашно-чревния тракт, където той щеше да се задейства.

— Разтворима ли е във вода? — попита Маги.

— Бавно, но по-бързо, ако във водата има нещо биологически активно, като хидрохлорната киселина в слюнката например. Оуу, с това бихме могли да направим истинско състояние при иракчаните, бебчо — или при някой друг, който иска да поиграе на биовойна в реалния свят.