Том Клэнси - Дъга Шест

— Добро утро, Джон Кларк — каза мъжки глас зад гърба му.

— Добро утро, Дмитрий Аркадиевич — отвърна Джон, без да се обръща.

— Много добре — каза одобрително гласът. — Поздравявам ви, че сте научили едно от имената ми.

— Имаме добра разузнавателна поддръжка — продължи Джон, без да се обръща.

— Добре ли пътувахте?

— Бързо. Никога не се бях качвал на „Конкорд“ досега. Не беше неприятно. Е, Дмитрий, какво мога да направя за вас?

— Преди всичко, длъжен съм да ви се извиня за моите контакти с Грейди и неговите хора.

— Какво ще кажете за другите операции? — попита Кларк напосоки, като блъф, но той си беше хазартен човек.

— Те не ви засягаха пряко, а и загина само едно лице.

— Но това лице беше болно момиченце — отвърна Джон прекалено бързо.

— Не, аз нямам нищо общо със Световния парк. Банката в Берн и търговецът на акции във Виена, да, това бяха мои операции, но не и увеселителният парк.

— Значи сте замесен в три терористични операции. Това е против закона, нали знаете.

— Да, давам си сметка — отвърна сухо руснакът.

— Е, и какво мога да направя за вас? — попита отново Джон.

— По-скоро какво можете да направите за себе си, Кларк.

— А, това ли било? — Въпреки това не се обърна. Но наоколо трябваше да има поне половин дузина наблюдаващи ги агенти на ФБР и може би поне един от тях беше с насочен микрофон, за да следи разговора им. В бързината си да дойде Кларк не беше помислил да монтира подходящо устройство за записване в костюма си.

— Кларк, мога да ти кажа причината за всички тези операции и името на човека, който предизвика всичко това… Става нещо чудовищно! Разбрах го едва вчера, няма и двадесет и четири часа. Разбрах за какво е било всичко.

— Е, и каква е целта? — попита Джон.

— Да бъдат избити почти всички хора на планетата — отвърна Попов.

Това накара Кларк да спре и да се обърне към мъжа зад себе си. Снимките на КГБ бяха много точни.

— Това някакъв филмов сценарий ли е? — попита той хладно.

— Кларк, вчера бях в Канзас. Там научих за плана на този „проект“. Застрелях и убих лицето, което ми го каза, за да мога да избягам. Човекът, когото убих, се казва Фостър Хъникът, водач на ловци в Монтана. Застрелях го в гърдите със собствения му „Колт“, четирийсет и четири. Оттам се добрах до най-близката магистрала и успях да измоля да ме докарат до едно местно летище, откъдето се добрах до Канзас Сити, а оттам до Ню Йорк. Обадих ти се от хотелската си стая преди по-малко от осем часа. Да, Кларк, знам, че е във властта ти да ме арестуваш. Тук със сигурност има охрана, която в момента ни наблюдава, вероятно от вашето ФБР — продължи той, докато крачеха покрай клетките с животни. — Нужно е само да махнеш с ръка и аз ще бъда арестуван, при това току-що ти казах името на човека, когото убих, и мястото на убийството. Плюс това, можете да ме задържите за подклаждане на терористични инциденти, а предполагам и за трафик на наркотици. Знам всичко това, и въпреки това те поканих на тази среща. Допускаш ли, че си правя майтап с теб?

— Вероятно не — отвърна ДЪГА Шест, вглеждайки се в лицето на мъжа.

— Много добре. В такъв случай ти предлагам да отидем в някой местен офис на ФБР или на друго безопасно място, за да мога да ти дам информацията, която ти трябва, при това под пълен контрол. Имам нужда единствено от думата ти, че няма да бъда задържан, нито арестуван.

— И ще ми повярваш, ако ти я дам?

— Да. Ти си от ЦРУ и знаеш правилата на играта.

Кларк кимна.

— Окей, имаш думата ми… стига да казваш истината.

— Джон Кларк, бих искал да не беше истина — каза Попов. — Наистина бих предпочел да беше лъжа, товариш.

Джон се вгледа хладно в очите му и разчете в тях страх… не, нещо по-дълбоко от това. Този тип току-що го беше нарекъл другар. Това означаваше нещо, особено при тези обстоятелства.

— Хайде — каза му Джон, обърна се и тръгна към Пето авеню.

— Това е обектът ни, момчета — каза жената-агент по радиоверигата. — Това е Серов, идва ни като коледен подарък. Чакайте! Те завиват! Тръгват по Пето.

— Ебаваш ли се? — попита Франк Чатъм.

След което ги видяха как бързо се приближават към паркирания фургон.

— Имате ли явка някъде наблизо? — попита Кларк.

— Ами, да, имаме, но…

— Карай ни там, веднага! — заповяда Кларк. — И можете да прекратите прикриващата операция също така. Влизай, Дмитрий — каза той и отвори страничната плъзгаща се врата.

Явката беше само на десет пресечки. Съливан паркира фургона и четиримата мъже влязоха.