Том Клэнси - Дъга Шест

Явката представляваше стара четириетажна постройка от кафяв камък, подарена на федералното правителство преди десетилетия от един благодарен бизнесмен, чийто отвлечен син беше върнат жив и здрав от Федералното бюро за разследване. Използваха я за срещи с дипломати от ООН, които по един или друг начин работеха за правителството на САЩ, и това беше едно от местата, използвани от Аркадий Шевченко, все още един от най-високопоставените съветски дезертьори за всички времена. Външно незабележима, вътре сградата беше снабдена със сложна система за сигурност и три стаи, оборудвани със записващи устройства и двупосочни прозорци-огледала, плюс обичайните маси и по-удобни от обичайното столове. Поддържаше се от нает младши агент в нюйоркския полеви отдел, чиято задача беше да изпълнява функциите главно на портиер.

Чатъм ги заведе в помещението на горния етаж и разположи Кларк и Попов в лишената от прозорци камера. Нагласи микрофона и включи ролковия магнетофон на записване. Зад едно от огледалата беше нагласена и включена телекамера.

— Окей — каза Кларк и обяви датата, часа и мястото. — С мен е полковник в оставка Дмитрий Аркадиевич Попов, бивш офицер на КГБ. Темата на настоящия разговор е международната терористична дейност. Моето име е Джон Кларк и аз съм полеви служител на Централното разузнавателно управление. Освен това тук с нас са…

— Специален агент Том Съливан…

— И…

— Специален агент Франк Чатъм…

— От нюйоркския офис на ФБР. Дмитрий, би ли започнал? — каза Джон.

Беше адски унизително за Попов да го направи, което пролича в първите няколко минути. Двамата агенти на ФБР проявяваха пълно неверие, изписано на лицата им през първия половин час, докато не стигна до частта за сутрешната си езда в Канзас.

— Маклийн? Как е първото му име? — попита Съливан.

— Кърк, мисля, може би Кърт, но ми се струва, че завършваше с „к“ — отвърна Попов. — Хъникът ми каза, че той е отвличал хората тук, в Ню Йорк, за да бъдат използвани като морски свинчета за „Шива“.

— Мамка му! — изпъшка Чатъм. — Как изглежда този тип?

Попов им го описа в подробности, до дължината на косата и цвета на очите му.

— Господин Кларк, познаваме този човек. Разпитвали сме го във връзка с изчезването на една млада жена, Мери Банистър. И още една жена, Ан Претлоу, изчезнала при сходни обстоятелства. По дяволите, пребити са, казвате?

— Не. Казах, че са ликвидирани като изпитателни обекти за тази болест „Шива“, която се канят да разпространят в Сидни.

— Корпорация „Хоризонт“. Тъкмо там работи този Маклийн. Сега е извън града, така ни казаха колегите му.

— Да, ще го намерите в Канзас — каза Попов.

— Вие знаете ли колко голяма е корпорация „Хоризонт“? — попита Съливан.

— Достатъчно голяма. Окей, Дмитрий — каза Кларк, връщайки се към темата — как точно смяташ, че се канят да разпространят този вирус?

— Фостър ми каза, че било част от системата за охлаждане на въздуха на стадиона. Това е всичко, което знам.

Джон помисли за Олимпиадата. Днес щяха да бягат маратона и това беше последното състезание, след което вечерта идваха церемониите по закриването. Нямаше какво повече да се мисли по това. Той вдигна телефона, набра Англия и каза на госпожа Форгейт:

— Дайте ми Стенли.

— Алистър Стенли — чу се след миг.

— Ал, тук е Джон. Свържи се с Динг и му предай да ми се обади тук. — Джон издиктува номера на телефона. — Още сега… незабавно, Ал. Моментално, по дяволите!

— Разбрано, Джон.

След четири и половина минути телефонът иззвъня.

— Имаш късмет, че Ал ме хвана, Джон. Тъкмо се обличах и се канех да тръгна да гледам мара…

— Млъкни по дяволите и ме слушай внимателно, Доминго — прекъсна го рязко Кларк.

— Да, Джон, продължавай — отвърна Чавес, пресягайки се за бележник, за да си записва. — Смяташ ли, че е истина? — попита той след няколко секунди.

— Така смятаме тук, Динг.

— Звучи ми като в някой гаден филм. — Чавес се зачуди каква ли може да е потенциалната изгода от всичко това за когото и да било?

— Динг, човекът, който ми подава всичко това, се казва Йосиф Андреевич Серов. Той е тук с мен в момента.

— Окей, разбрах, Джон. Кога се предполага да се извърши тази операция?

— Вероятно по време на финалните церемонии. Днес има ли нещо друго освен маратона?

— Не, това е последното по-важно състезание и вероятно няма да има прекалено много хора допреди края на бягането. Очакваме стадионът да започне да се запълва около пет следобед, тогава ще бъдат церемониите по закриването и после всички си тръгват по домовете. — „Включително и аз“ — помисли си той.