А, и още нещо, сети се Номури. Парфюм. Жените обичат парфюмите. Няма начин да не ги обичат, особено тукашните. Целият Пекин мирише на доменна пещ. Въздухът беше пълен със сажди и други замърсители като Питсбърг в началото на двадесети век. Тъжната истина беше, че китайците не се къпят с такова удоволствие като Конфуций, нито толкова редовно, колкото японците. Така че нещо, което мирише хубаво…
Парфюмът се казваше „Ангелска мечта“. Продаваха го заедно с парфюмен спрей, лосион и други допълнения, от които той не разбираше нищо, но знаеше, че Мин ще ги оцени, защото беше жена, а това бяха типично женски работи. Така че той купи и някои от тези неща, използвайки кредитната си карта на „Нипон електрик“, за да ги плати. Неговите японски шефове щяха да проявят разбиране. На много места в Азия, предлагащи секс услуги, се организираха изкусно режисирани секс разходки за японски бизнесмени. Проникването на СПИН в Япония вероятно беше станало по този начин. Тъкмо това беше и причината Номури да ползва презерватив при всички случаи, освен когато му се налагаше да уринира. Общата сметка възлезе на 300 евро. Продавачът пакетира всичко и подхвърли, че избраницата е голяма късметлийка.
Още не е, но ще стане — обеща си наум Номури. Материята на бельото, което й беше купил, беше гладка като плексиглас, а цветовете можеха да възбудят и слепец. Единственият въпрос беше какво впечатление щяха да направят тези неща на една трътлеста китайка, секретарка на министър. Това не беше като да се опита да съблазни Сузи Вонг. Лян Мин беше по-скоро доста обикновена, отколкото доста хубава, но знае ли човек? Предишното му завоевание, когато той беше в зрялата възраст седемнадесет години и три месеца, беше Еми Ъруин. Тя беше достатъчно красива, за да го вдъхнови, а това за едно момче на неговата възраст означаваше, че нужните части на тялото й си бяха на мястото, нямаше брада като генерал от Гражданската война и се беше къпала поне преди месец. Е, затова пък Мин нямаше да е като много от сегашните американки, които ходят на пластичен хирург да им прибира коремите, да им помпа циците, за да изглеждат като крини за жито, и така да издува устните им, че да заприличат на двете части на някой особено месест плод. Какво ли не правеха жените, за да привлекат мъжете, а последните пък бяха готови на какво ли не в стремежа си да ги прелъстят. Какъв потенциален източник на енергия, помисли си Номури, докато отключваше служебния нисан.
— Какво ново днес, Бен? — попита Райън съветника си по въпросите на националната сигурност.
— ЦРУ се опитва да започне нова операция в Пекин. За момента се нарича „Зорге“.
— Като Рихард Зорге?
— Точно така.
— Това ще е работа на някой много амбициозен. Разкажи ми повече подробности.
— Има един агент-нелегал, който се казва Честър Номури. Сега е в Пекин под прикритието на продавач на компютри за компанията „Нипон електрик“. Опитва се да сваля една секретарка на човек с важен министерски пост в КНР, който се казва Фан Ган…
— Кой е той? — попита Райън, след като отпи от кафето.
— Някакъв министър без портфейл, който работи с министър-председателя и министъра на външните работи.
— Като онзи Цзян Хансан ли?
— Не е от толкова висш ранг, но нещо подобно. Има достъп до висшите управляващи кръгове. Поддържа тесни връзки с военните и външно министерство, има добра идеологическа репутация и се счита за човек на някои хора от тяхното Политбюро. Та този Номури се опитва да сваля неговата секретарка.
— Джеймс Бонд, а? — подметна с преднамерено неутрален тон Райън. — Номури го знам. Свърши ни добра работа в Япония, когато вършех твоята работа. Нали ми съобщаваш за операцията само за да бъда информиран, а не да давам съгласието си?
— Точно така, господин президент. За нея отговаря госпожа Фоли. Тя искаше просто да сте в течение.
— Добре, кажи на Мери Пат, че ме интересува всичко, което излезе от тази работа. — Райън потисна гримасата, която за малко щеше да направи поради факта, че беше научил нещо за личния живот на някого или ако не за личния, то за сексуалния.
— Да, сър.
9.
Първоначални резултати
Честър Номури беше научил много неща за живота от родителите, учителите и инструкторите си във Фермата, но урокът, който все още му предстоеше да научи, беше за цената на търпението в личния му живот. Това не означаваше, че не беше предпазлив. Тъкмо заради това беше съобщил за плановете си в Ленгли. Беше доста неловко да уведомява една жена за неща, свързани със сексуалния му живот. Мери Пат е блестящ разузнавач, но въпреки това сяда на чинията, когато ходи по малка нужда, припомни си той. Обаче не искаше в Управлението да си помислят, че са взели на служба някакъв похотливец, защото той наистина харесваше работата си. Човек се пристрастява към преживяванията, свързани с нея, също толкова силно, както някои негови приятели в колежа към кокаина.
Читать дальше