Том Клэнси - Мечката и драконът

— Но там живеят много от нашите. Ти не можа ли…?

— Да срещна някоя? Не, кръглите очи ги пазят за себе си. Предполагам, че техните мъже харесват истинските жени дори и тогава, когато собствените им жени се превръщат в нещо друго. — Той наля още вино в чашата на Мин. — Обаче справедливостта изисква да се каже, че има неща, в които американците са добри.

— Какви са те? — попита тя. — Виното вече започна да развързва езика й.

— Ще ти покажа по-късно. Може би ти дължа едно извинение, но си позволих волността да ти купя някои американски неща.

— Така ли? — Очите й светнаха.

Работите наистина се развиват добре, каза си Номури. Трябваше да не прекалява с виното. Е, половин бутилка, две такива чаши нямаше да му навредят кой знае колко. Как беше онази песен? „Не е зле да го направиш още при първата среща“… Тук не трябваше да го тревожат религиозни убеждения и забрани. Това бе едно от предимствата на комунизма.

Донесоха фетучинито и то се оказа изненадващо добро. Той я наблюдаваше, когато го опита с вилицата. Във „Винченцо“ сервираха със сребърни прибори вместо с пръчици, които бяха по-удобни за фетучини „Алфредо“. Тя широко разтвори очи, когато налапа вилицата.

— Добро е… в него има много яйца. Обичам яйцата — призна си тя.

Артериите ти са си твои, скъпа — помисли си Номури. Наблюдаваше я как преглътна първата хапка. Пресегна се и напълни още веднъж чашата й догоре. Тя изобщо не забеляза. Така се беше нахвърлила на пицата.

След като изяде половината порция, вдигна очи от чинията и каза:

— Никога не съм яла толкова хубава вечеря.

Номури й отвърна с топла усмивка.

— Толкова се радвам, че ти хареса.

Почакай да видиш какви гащички съм ти взел, скъпа — каза си той.

— Мирно!

Генерал-майор Мариън Дигс се запита какво ли ще му донесе новото назначение. Втора генералска звезда на пагоните… Е, да, каза си той, щеше да почувства допълнителната й тежест, но истината беше, че на практика нямаше да я почувства. Последните пет години, които прекара във въоръжените сили на своята страна, преминаха интересно. Като пръв командир на възстановения 10-и бронетанков кавалерийски полк — „Войниците на Бъфало“, той беше превърнал тази някогашна славна бойна част в инструктори по бойната подготовка на израелската армия, а пустинята Негев в нов Национален учебен център. За две години смачка фасона на всеки израелски бригаден генерал, за да го възстанови наново, утроявайки боеспособността на израелската армия във всяко едно отношение, така че сега тя можеше с основание да се перчи с бойните си умения. След това го изпратиха за командващ истинския Национален учебен център (НУЦ) в калифорнийската пустиня, където направи същото и за армията на Съединените щати. Беше там заедно със своя 11-и бронетанков кавалерийски полк (БКП) — прочутата някога кавалерия „Черният кон“, и бригада национални гвардейци, когато започна биологичната война. Умението на гвардейците да боравят със съвременната бойна техника направо изуми бойците от „Черния кон“ и техния горд командир, полковник Ал Хам. Цялата тази банда беше прехвърлена в Саудитска Арабия заедно с десети бронетанков полк от Израел. Всички те хубаво натриха носа на армията на просъществувалата за кратко време Обединена ислямска република. След това му дадоха първата генералска звезда, което му проправи пътя към второто такова сребърно отличие върху пагона, а също и към новото му назначение като командващ частта, известна с различни имена като „Първите танкове“, „Старите брони“ или „Американска бронетанкова дивизия“. Това беше 1-ва бронетанкова дивизия на база в Крюзнах, Германия — една от малкото останали тежковъоръжени дивизии под американски флаг. Някога те бяха много повече. Тук, в Германия, имаше цели два такива корпуса, 1-ви и 3-ти бронетанков, 3-ти и 8-и пехотен и два бронетанкови кавалерийски полка, 2-ри и 11-и, а също и два ПОМКУСА — огромни военни складове, които бяха на разположение на намиращите се отвъд океана във Форт Райли, Канзас — 2-ра бронетанкова дивизия и 1-ва пехотна дивизия, или както я наричаха „Голямата червена“. Тези части бяха в състояние да се разгърнат в Европа веднага след като бъдат прехвърлени по въздуха, да натоварят военната си техника и да тръгнат напред. Всичката тази сила, а тя наистина беше страхотна, помисли си Дигс, бе част от ангажимента на НАТО да защитава Западна Европа от една страна, наричана Съветски съюз, и неговия огледален образ — Варшавския пакт. Това беше огромна формация, чиято цел беше да достигне Бискайския залив, или поне така смятаха в щаба на оперативното разузнаване в град Монс, Белгия. Това щеше да бъде страхотен сблъсък. Кой ли щеше да победи? Вероятно НАТО, помисли си Дигс, като слагаше от двете страни на везните намесата на политиците и бойната подготовка.