Том Клэнси - Мечката и драконът

Лян Мин, прочете Мери Пат, секретарка на… на онзи, де? Съвсем не лош потенциален източник. Най-забавното в случая беше, че Номури беше посочил изрично възможностите за сексуална връзка при вербуването. Младежът все още беше твърде неопитен в тези неща. Вероятно се е изчервил, докато е писал за това, си каза заместник-директорката на оперативната дирекция на Централното разузнавателно управление. Той обаче беше включил и тази част в доклада си, защото беше изключително честен във всичко, което правеше. Време беше да го повишат и да му увеличат заплатата. Госпожа Фоли написа нужната докладна, която трябваше да бъде приложена към досието му. Джеймс Бонд-сан, каза си тя и се засмя. Отговорът беше най-лесната част от цялата работа: „Одобряваме, продължавай.“ Нямаше нужда дори да добавя дежурното „но внимателно“. Номури знаеше как да се държи, когато изпълняваше задача, нещо, което не можеше да се каже за всички млади разузнавачи. След това тя вдигна телефона и се обади по пряката линия на съпруга си.

— Да, скъпа? — каза директорът на Централното разузнавателно управление.

— Зает ли си?

Ед Фоли знаеше, че жена му не задава въпроса просто така.

— За теб не съм чак толкова зает, бейби. Слез долу. — Той затвори.

Кабинетът на директора на ЦРУ е сравнително дълъг и тесен с прозорци от пода до тавана, които гледат към гората и паркинга за специални посетители. Зад него са дърветата, които се извисяваха над долината Потомак и булевард „Джордж Вашингтон“, както и още нещо. Възможността някой да може да наблюдава директно тази сграда, особено пък кабинета на директора, би причинила сериозни киселини на досадниците, отговарящи за сигурността. Ед вдигна глава от книжата на бюрото си, когато жена му влезе и седна в коженото кресло срещу него.

— Добра новина ли ми носиш?

— По-добра дори от бележките на Еди в училище — отвърна тя със сладострастната си усмивка, която пазеше само за пред съпруга си, когато бяха сами. А бележките наистина бяха добри. Едуард Фоли-младши беше един от бързо напредващите млади специалисти в Политехническия институт „Ренселър“ в Ню Йорк и състезател в техния хокеен отбор, който за малко пропусна шанса си да влезе в Националната хокейна асоциация. Младият Ед би могъл да намери място в олимпийския отбор по хокей, но не искаше да става професионалист. Печелеше твърде много пари като компютърен инженер, за да си губи времето с такива неща. — Мисля, че от тази работа може да излезе нещо.

— Като например?

— Като секретарката на Фан Ган — отвърна тя. — Номури се опитва да я вербува и твърди, че перспективите са добри.

— Чингис — каза Ед. Би трябвало да изберат друго име, но за разлика от повечето операции на ЦРУ наименованието на тази не беше посочено от някой компютър в приземния етаж. Тази предохранителна мярка не беше взета поради простата причина, че никой не очакваше да излезе нещо от това. Най-много да стигнат до някой капитан от Народноосвободителната армия. Проблемите бяха все едни и същи. Първо трябваше да вербуват етнически китаец, а ЦРУ не беше постигнало някакви особени успехи в това отношение. Освен това въпросният разузнавач трябваше да владее перфектно езика и да може да изчезне сред китайското общество. По ред причини тези неща никога не бяха постигани. Тогава Мери Пат предложи да опитат с Номури. В края на краищата неговата фирма въртеше значителен бизнес с Китай, а и младежът имаше добри инстинкти. И така, Ед Фоли се съгласи, но в действителност не се надяваше да излезе нещо от това. Обаче инстинктите на жена му като професионален разузнавач отново се оказаха по-добри от неговите. Много хора бяха на мнение, че Мери Пат Фоли е най-добрият оперативен разузнавач, който управлението беше имало от двадесет години насам, и, изглежда, беше на път да затвърди това убеждение.

— Няма ли опасност за Чет?

Жена му кимна утвърдително.

— Опасност има, но той знае как да се пази, а и средството му за комуникация е най-доброто, с което разполагаме. Ако към него не постъпят брутално, нали знаеш, могат просто да го нарочат заради това, че не харесват прическата му, не би трябвало да е изложен на много голям риск. Както и да е… — Тя му предаде съобщението от Пекин.

Директорът на ЦРУ го прочете три пъти, преди да й го върне обратно.

— Чукането едва ли е кой знае какъв добър разузнавачески похват, скъпа. Мисля, че не е много добре да влиза в такива отношения с агентката си…

— Съгласна съм, Ед, но нали знаеш, човекът играе с такива карти, каквито има подръка. И ако ние успеем да я снабдим с компютър като този, който използва Чет, и нейната сигурност няма да бъде много застрашена.