Том Клэнси - Мечката и драконът

— Кажи ми, Миша, твоите противници от мафията биваше ли ги? — попита Провалов, след като отпи втората чаша водка.

Рейли направи същото.

— Не е както във филмите, Олег, като изключим дребните риби. Те са евтини наемници. Не са образовани. Някои от тях са доста тъпи. Някога не говореха заради омертата — закона на мълчанието. Имам предвид, че поемаха вината и не желаеха да сътрудничат. Но с времето това се промени. Хората от прародината им постепенно измряха, новото поколение е по-мекушаво, а и ние станахме по-твърди. Много по-лесно е да ти лепнат три години в пандиза, отколкото десет, а на всичкото отгоре да ти разтурят организацията. Престанаха да се грижат за семействата, докато бащата е в дранголника, а това се отрази зле на техния морал. Започнаха да говорят. Нашата ефикасност също се подобри благодарение на електронното следене — сега му викат „специални операции“, а в миналото „черната работа“, т.е. вършехме някои неща без прокурорска заповед. Имам предвид времето през 60-те години, когато никой дон на мафията не можеше да се изпикае, без да разберем какъв цвят има пикнята му.

— А те не ви ли го връщаха?

— Искаш да кажеш да се бъзикат с нас ли? Да си отмъстят на федерален агент? — Самата мисъл го накара да се усмихне. — Олег, никой не е дръзвал да се бъзика с ФБР. И по онова време, а до известна степен и сега на нас се гледа като на дясната ръка на Господ. И ако някой си позволи такова нещо, могат да му се случат доста неприятни работи. Истината е, че никога не сме прибягвали чак до такива мерки, но лошите момчета знаят, че би могло да се случи. Е, понякога не играем съвсем по правилата, но все пак гледаме да не нарушаваме законите, поне на мен не ми е известно такова нещо. Обаче ако предупредиш някой разбойник, че за него може да има сериозни последици, в повечето случаи той ще погледне сериозно на това.

— Тук не е така. Още не се отнасят към нас с подобно уважение.

— В такъв случай трябва да си го създадете, Олег. — Беше лесно да се каже, но Рейли знаеше, че трудно може да се постигне.

Трябваше ли местните ченгета да нарушават правилата от време на време, за да научат разбойниците на уважение? Тези неща са част от американската история, помисли си Рейли. Градските шерифи като Уайът Ърп, Бат Мастърсън и Дивият Бил Хикок, Лоун Улф Гонзалес от тексаските рейнджъри, Бил Тилмън и Били Трийпърсънс от американската полиция бяха ченгета, които навремето внушаваха респект само с появата си на улицата. Руснаците нямат подобни легендарни блюстители на закона. Може би имаха нужда от някой такъв. Това беше част от наследството на всяко американско ченге. Само от гледането на уестърни по телевизията и филми американските граждани бяха се научили да очакват, че нарушаването на законите може да докара някой такъв човек в живота им, а това нямаше да им е от полза. ФБР беше израснало в период на засилена престъпност по време на Голямата депресия и беше усъвършенствало традициите на Запада с модерни технологии и методи, за да създаде свой митичен образ като институция. За да стане това, трябваше да бъдат осъдени много престъпници и някои дори да бъдат убити на улицата. В Америка се ширеше убеждението, че ченгетата са героични фигури, които не само следят за спазването на законите, но и са на страната на невинните. Тук нямаше подобна традиция. За да бъде създадена, трябваше да бъдат решени много проблеми, останали от бившия Съветски съюз, при който все още неизчезнала традиция беше органите на реда да служат по-скоро като репресивен апарат, а не в защита на гражданите. Руските филми нямаха нито Джон Уейн, нито Мелвин Първис и тази страна беше бедна в това отношение. Въпреки че на Рейли му харесваше да работи тук и уважаваше и харесваше руските си колеги, той би трябвало да ги засипе с купища инструкции, за да може да бъде въведен такъв ред както в Ню Йорк. Тук всички дадености бяха налице, но организацията им беше задача, пред която разчистването на Авгиевите обори от Херкулес беше просто дреболия. Олег имаше подходящата мотивация и необходимите умения, но му предстоеше още много работа. Рейли не му завиждаше за това, но трябваше да му помогне с каквото може.

— Не ти завиждам, Мишка, но бих желал да работя при такава организация като в твоята страна.

— Тя не е изникнала просто така, Олег. Били са нужни много години и много способни мъже. Може би ще трябва да ти покажа някой филм с Клинт Истууд.

— „Мръсният Хари“ ли? Гледал съм го. — Забавен, но не и много реалистичен — помисли си руснакът.