Том Клэнси - Мечката и драконът

— Така ли?

— Ами, да. Майка ми командваше в къщи до самата си смърт.

— Интересно. Религиозен ли сте?

Защо ли ми зададе този въпрос, озадачи се Чет.

— Винаги съм се колебал между шинтоизма и зен будизма — призна си той. Беше кръстен в методистка църква, но още преди много години беше скъсал с нея. В Япония беше проучвал местните религии само за да се ориентира и да може да се приспособи по-добре, но въпреки че беше научил доста за тях, никоя не беше допаднала много на американското му възпитание. — А ти?

— По едно време се интересувах от сектата „Фалунгун“, но не беше сериозно. Имах приятел, който се увлече много в тази работа. Сега е в затвора.

— Колко жалко — каза съчувствено Номури, като се питаше до каква степен са били близки.

Комунизмът си оставаше една ревнива система спрямо вярванията на хората и не търпеше никаква конкуренция в това отношение. Сега баптистите бяха станали новата религиозна мода, като че ли изникнала изпод земята. Според него началото й беше сложено от Интернет, в който американските християни, особено баптистите и мормоните, бяха вложили много средства. Така че Джери Фолуел започваше да завоюва тук известни религиозни и идеологически позиции. Интересно, а може би не чак толкова. Проблемът с марксизма-ленинизма, както и с маоизма, изглежда, се състоеше в това, че макар и усъвършенстван като идеологически модел, на него му липсва нещо, за което копнее човешката душа. Обаче такива неща не се харесваха много на комунистическите главатари. Групата „Фалунгун“ дори не изповядваше религия, не и според разбиранията на Номури, но по някаква причина, която той не можеше да си обясни, тя плашеше управляващите в КНР толкова много, че те започнаха да я преследват като истинско контрареволюционно политическо движение. Беше чул, че осъдените лидери на сектата са подложени на тежък физически труд в местните затвори. Не беше много трудно да си представи човек какво означава това в тази страна. Тук, където цената на човешкия живот далеч не се ценеше толкова, колкото там, където се беше родил, са били измислени едни от най-жестоките мъчения в света, припомни си Чет. Китай беше древна страна с древна култура, но в много отношения тези хора можеха да бъдат наречени клингони на човешката раса 6 6 Човекоподобни същества от друга планета — герои от американския телевизионен сериал „Стар трек“. — Бел.прев. , чиито морални ценности бяха така отдалечени от тези, в които бе възпитан Честър Номури.

— Да си кажа право, не съм голям специалист по религиозните убеждения.

— Убеждения? — учуди се Мин.

— Вярвания — поправи се агентът от ЦРУ. — А има ли в живота ти някой мъж? Може би годеник?

Тя въздъхна.

— Не, и то от доста време.

— Така ли? Това ме изненадва — забеляза със заучена галантност Номури.

— Предполагам, че ние сме различни от Япония — каза с лека тъга Мин.

Номури взе бутилката и наля още малко мао тай и на двамата.

— В такъв случай — каза той с усмивка — предлагам да пием за нашето приятелство.

— Благодаря ти, Номури сан.

— За мен беше удоволствие, другарко Мин. — Той се запита колко ли време ще трае това. Вероятно нямаше да бъде дълго. След това започваше истинската работа.

Това беше едно от съвпаденията в полицейската работа по целия свят. Провалов се обади в Управлението на милицията и тъй като разследваше убийство, трябваше да разговаря с един капитан, началник на съответния отдел в Санкт Петербург. Когато спомена, че издирва бивши войници от Спецназ, капитанът се спомни, че на сутрешното съвещание двама от неговите хора бяха докладвали за два трупа с татуировки на Спецназ, а това беше достатъчно, за да го накара да удължи разговора.

— За случая с гранатомета в Москва ли става дума? — попита Евгений Петрович Устинов. — И кой е убитият?

— Главният обект, изглежда, е бил Григорий Филипович Овсеенко, който се е занимавал със сводничество — обясни на колегата си от север Провалов. — Убити са също шофьорът му и едно от момичетата, но изглежда, че те не са от съществено значение.

— Значи, според вашите източници извършителите са били ветерани от Спецназ?

— Точно така. Скоро след това са отпътували със самолет за Санкт Петербург.

— Разбирам. Вчера извадихме от водите на Нева труповете на мъже с подобно описание. И двамата към четиридесетгодишни. Застреляни са били с куршум в тила.

— Така ли?

— Да. Имаме пръстови отпечатъци и от двете тела. Чакам справката от армейския архив, за да ги сравним. Но няма да стане много бързо.