С малки корекции Мин може да бъде красива, помисли си Номури. Първо трябваше да си пусне дълга коса. После, може би, да сложи по-хубави рамки на очилата си. Тези, които носеше, не бяха по-привлекателни от претопена бодлива тел. След това и малко грим. Номури не знаеше точно какъв — не беше експерт в тези неща, — но кожата й приличаше на слонова кост и едно леко подсилване с помощта на химията щеше да я направи по-привлекателна. Обаче тук, като изключим артистите на сцената (техният грим беше толкова дискретен, колкото неоновите реклами в Лас Вегас), грижата за лицето се изчерпваше с миенето му сутрин. Има нещо в очите й, реши той. Бяха живи и… умни. В тях имаше живот, или по-скоро зад тях, но това беше добър признак. Дори фигурата й може би не беше лоша, но беше трудно да се каже при това облекло.
— Новата компютърна система работи добре, нали? — попита той, след като отпи глътка зелен чай.
— Приказна е — отвърна тя почти възторжено. — Изписва много хубаво буквите и те излизат чудесно на лазерния принтер като на ръководство по краснопис.
— Какво е мнението на вашия министър?
— О, много е доволен. Сега работата върви по-бързо и това му харесва — увери го тя.
— Дали е достатъчно доволен, за да направи поръчка? — попита Номури, връщайки се пак към прикритието си на бизнесмен.
— За това ще трябва да попитам шефа на административния отдел, обаче мисля, че ще останете доволен от отговора.
От „Нипон електрик“ ще се зарадват — помисли си агентът и отново се запита колко ли пари ще изкара на фирмата, под чието прикритие работеше. Неговият шеф в Токио щеше да се шашне, ако знаеше за кого в действителност работи Номури, но шпионинът беше изкарал всичките си повишения във фирмата благодарение на личните си заслуги, като междувременно работеше извънредно за истинската си родина. Това, че основната му работа и тази за прикритие се допълваха така чудесно, беше щастлива случайност, каза си той. Помогна му и фактът, че беше израснал в дом, в който държаха много на традициите и затова говореше два родни езика… Нещо повече, дължеше изостреното си чувство за дълг повече на страната, в която се беше родил, отколкото на традициите в потомствената си родина. Вероятно го беше придобил, гледайки портрета на дядо си с емблемата на пехотинец върху подложката от синьо кадифе на гърдите му, заобиколена от лентички и медали — награди за проявена храброст: Бронзовата звезда за бойни заслуги, президентската грамота за отличила се бойна част, както и отличията, спечелени като свързочник в 442 боен полк по време на кампанията в Италия и в Южна Франция. Пренебрегван от Америка, неговият дядо беше спечелил гражданските си права по най-добрия и убедителен начин, преди да се завърне у дома към бизнеса си с пейзажи, благодарение на който беше дал образование на синовете и внуците си и беше вдъхнал на един от тях чувство за дълг към родината. Освен това тази работа допадаше на Номури.
В момента, каза си той, като се вглеждаше в черните очи на Мин, и двамата се питаме какво ли мислим един за друг. Тя имаше две симпатични трапчинки отстрани на устата и много приятна усмивка за лице, което не представляваше нищо особено.
— Това е толкова очарователна страна — каза той. — Между другото, английският ви е много добър. — Наистина беше добър. Неговият китайски се нуждаеше от доста помощ, а човек не прелъстява жени с размахване на ръце.
— Благодаря ви, уча много упорито — каза тя доволна от комплимента.
— Какви книги четете? — попита той и също се усмихна.
— Романи. От Даниел Стийл, Джудит Кранц. Америка предлага на жените много повече възможности, отколкото имаме тук.
— Америка е интересна страна, но там хаосът е голям — отбеляза Номури. — Тук поне всеки си знае мястото.
— Да — съгласи се тя. — Така човек се чувства по-сигурен, но понякога му идва прекалено много. Дори на птичката в клетката й се иска да разпери криле.
— Ще ви кажа едно нещо, което не ми харесва тук.
— Какво е то? — попита Мин, без да се засегне, а за Номури това беше добър признак. Може би трябваше да си купи някой роман на Стийл и да види какво й харесва.
— Трябва да се обличате по-разнообразно. Дрехите ви не ви разкрасяват. Жените трябва да се обличат по-атрактивно. В Япония има голямо разнообразие в облеклото. Можеш да се обличаш по азиатската или по западната мода според желанията си.
Тя дяволито се засмя.
— Най ми допада бельото. Сигурно прилепва плътно до кожата. Тази мисъл не е съвсем в духа на социализма — каза тя и остави чашата си.
Читать дальше