Том Клэнси - Мечката и драконът

Екипът, който извади телата, натовари чувалите във фургона, за да ги откара в моргата. Те не можеха да се затворят плътно заради белезниците и лежаха един до друг на пода на колата като двама любовници, вплели ръце преди последния си час. А може и наистина да са били любовници — разсъждаваше на глас единият детектив, когато влязоха в колата. Партньорът му само изсумтя и подкара автомобила.

Този ден в моргата на Санкт Петербург беше спокойно. Нямаше много работа. Дежурният старши патолог д-р Александър Конев седеше в кабинета си и четеше медицинско списание. Сутрешното бездействие беше започнало да му омръзва, когато му се обадиха по телефона за възможно двойно убийство. Подобни случаи винаги бяха интересни, а Конев много обичаше да чете криминални романи, повечето внасяни от Великобритания и от Америка. Това беше добър начин да опреснява познанията си по английски. Когато телата пристигнаха, той вече чакаше в залата за аутопсия. На рампата ги сложиха на колички и ги вкараха в залата. Трябваше му само миг, за да разбере защо бутаха количките една до друга.

— Да не би да са били убити от милицията? — попита патологът с ехидна усмивка.

— Официално не — отвърна в същия дух по-старшият детектив. Той познаваше Конев.

— Много добре. — Лекарят включи касетофона. — Имаме два мъжки трупа, все още напълно облечени. Личи си, че са престояли във вода. Къде са били открити? — попита той, гледайки към милиционерите. Те му отговориха. — Били са намерени във водите на Нева. При първоначалния оглед бих казал, че са престояли там три-четири дни след смъртта си. — Ръцете му в ръкавици опипаха едната глава, а после и другата. — О! — възкликна той. — И двете жертви, изглежда, са били застреляни. И двамата, изглежда, имат дупки от куршуми точно в центъра на тила. Първото впечатление е, че дупките и на двете жертви са от куршуми с малък калибър. Ще проверим това по-късно. Евгений — обърна се той към техническия си помощник, — махни им дрехите и ги прибери в пликове за по-късно изследване.

— Да, другарю доктор. — Помощникът угаси цигарата си и пристъпи напред с ножици в ръце.

— И двамата ли са застреляни? — попита по-младият детектив.

— На едно и също място в двете глави — потвърди Конев. — О, след като са били убити, са им сложили белезници, което е доста странно. От пръв поглед не се виждат някакви ожулвания по китките на ръцете. Защо ли са го направили, след като са ги убили? — зачуди се патологът.

— За да държат телата заедно — изказа гласно мисълта си старшият детектив.

Но защо това може да е важно? — запита се той. Убиецът или убийците явно е имал изострено чувство за ред. Обаче той отдавна разследваше какви ли не убийства и знаеше, че не всички престъпления могат напълно да бъдат обяснени, особено тези, които се случваха напоследък.

— И двамата са били здравеняци — продължи Конев, когато помощникът му свали от телата и последните дрехи. — Хм, какво е това? — Той пристъпи напред и разгледа татуировката върху левия бицепс на русокосия, след това се обърна, за да види… — И двамата имат едни и същи татуировки.

Старшият детектив се приближи, за да ги разгледа по-отблизо, като първоначално си помисли, че партньорът му може да е бил прав да види сексуален момент в случая, обаче…

— Татуировката на Спецназ — червена звезда, прорязана от светкавица. — Двамата са били в Афганистан. Анатолий, докато докторът изследва телата, да претърсим дрехите им.

Така и направиха и след половин час стигнаха до заключението, че и двамата са били облечени в сравнително скъпи дрехи, но по тях нямаше нищо, което би помогнало да бъдат идентифицирани. В подобна ситуация това едва ли беше нещо необичайно, обаче ченгетата, както и всички останали, предпочитаха по-лесното, отколкото по-трудното. Нямаше портфейли, документи за самоличност, дори банкноти, ключодържатели или игли за вратовръзки. Е, биха могли да открият някакви следи от етикетите на дрехите, а и никой не беше отрязал върховете на пръстите им, така че биха могли да ги идентифицират по пръстовите отпечатъци. Този, който беше извършил двойното убийство, се беше изхитрил да не остави никакви улики на милицията, но не беше успял да заличи всичко.

А това какво означава? — запита се старшият детектив. Най-добрият начин да се попречи на разследването на едно убийство беше да се направи така, че телата да изчезнат. Без труп нямаше доказателство, че някой е бил убит, а от това следваше, че не може да се води разследване, просто човекът щеше да бъде обявен за изчезнал. Може да е избягал с друга жена или с друг мъж, а може просто да е решил да отиде на друго място и да започне нов живот. Да се отървеш от един труп не беше чак толкова трудно, като се замисли малко човек. За щастие повечето убийства бяха ако не напълно импулсивни престъпления, то нещо много близко до тях, и повечето убийци бяха глупаци, които след време сами предопределяха съдбата си, защото много говореха.