— Кокаин? — попита ченгето.
— Възможно е, но не ми е известно. — Хубавото при Клюсов беше, че не си измисляше. В повечето случаи казваше истината, без много да я украсява.
Мозъкът на Провалов вече трескаво работеше. Значи някой бивш офицер от КГБ наема двама бивши войници от Спецназ да ликвидират друг бивш офицер от КГБ, специализирал се в сутеньорство. Дали този Суворов се е свързал с Овсеенко за евентуално сътрудничество в търговия с наркотици? Като повечето московски ченгета той не обичаше много онези от КГБ. В повечето случаи те бяха арогантни грубияни, прекалено много опиянени от властта, която имаха, за да направят едно свястно разследване. Изключение правеха случаите, когато ставаше въпрос за чужденци, при които цивилизованото отношение беше задължително, за да не стане така, че чуждите правителства да се отнесат по същия начин към някой съветски гражданин, особено пък към някой дипломат.
Но сега имаше прекалено много офицери от КГБ, които бяха съкратени от бившата си служба, а от тях малцина си изкарваха хляба с тежък физически труд. Не, те имаха опит в конспирацията, много от тях бяха пътували в чужбина, бяха се срещали там с най-различни хора, повечето от които — Провалов беше сигурен в това — можеха да бъдат убедени да се заемат с незаконни сделки при подходяща компенсация, което неизбежно означаваше пари. За тях хората бяха готови на всичко. Този факт беше известен на всеки полицай във всяка страна по света.
Суворов. Трябва да проверя това име — каза си лейтенантът от милицията, като отпи малка глътка водка. Трябва да проуча биографията му, да разбера какъв е професионалният му опит и да се снабдя с негова снимка. Суворов, Клементий Иванич.
— Нещо друго? — попита лейтенантът.
Клюсов поклати глава.
— Това е всичко, което успях да узная.
— Е, не е зле. Връщай се на работа и ми се обади, ако откриеш още нещо.
— Да, другарю лейтенант. — Информаторът стана да си върви. Остави сметката да я плати ченгето, което той направи, без много да се притеснява.
Олег Григориевич Провалов беше работил достатъчно дълго в милицията, за да си даде сметка, че може би току-що беше узнал нещо важно. Разбира се, на този етап още не можеше да се каже със сигурност. Трябваше всичко да се провери — всяка възможност и всяка глуха улица, а това щеше да отнеме известно време… Но ако се окажеше, че е нещо важно, щеше да си струва усилията. Ако пък не, и това щеше да се окаже още една задънена улица, а такива в полицейската работа имаше много.
Провалов се замисли върху факта, че не беше настоял да узнае кой точно беше дал тази нова информация. Не беше забравил, но може би се беше поразсеял от описанието на двамата бивши войници от Спецназ, извършили убийството. Беше го запаметил и сега извади бележника си, за да си го запише. Рус и червенокос, били са в Афганистан, и двамата живеят в Санкт Петербург, отлетели са със самолет малко преди обяд в деня на убийството на Овсеенко. Трябваше да провери номера на полета и списъка с имената на пътниците чрез новите компютри на „Аерофлот“, чрез които авиокомпанията беше свързана в глобалната система за билети, а след това щеше да ги сравни с данните в собствения си компютър. В него се съдържаха сведения за известни престъпници и лица, заподозрени в престъпна дейност, както и данни от военните архиви. Ако откриеше нещо, щеше да изпрати свой човек да разговаря с екипажа на самолета, летял от Москва за Санкт Петербург, за да провери дали някой не си спомня да е виждал единия от тях или пък двамата. След това щеше да поиска от милицията в Санкт Петербург да провери дискретно тези хора, техните адреси, криминалните им досиета, ако имат такива, да изучи подробно биографиите им и евентуално да ги разпита. Може би той самият нямаше да води разпита, но щеше бъде там и щеше да ги наблюдава, защото нищо не можеше да замени личното впечатление — как говорят, как седят, дали се въртят на столовете или не, дали гледат разпитващия ги право в очите, или погледите им блуждаят из стаята. Ако пушат, как го правят — бързо и нервно, или бавно и с презрение. А може би просто ще им бъде любопитно, но в такъв случай вероятно ще са невинни по предявените им обвинения, ако, разбира се, не са извършили нещо друго.
Лейтенантът от милицията плати сметката в бара и излезе.
— Трябва да си намериш по-добро място за срещи, Олег — чу той познат глас зад себе си. Провалов се обърна, за да види лицето.
— Това е голям град, Миша, и има много места, където може да пийне човек. Повечето са зле осветени.
Читать дальше