Том Клэнси - Мечката и драконът

— Отпуската ти се е отразила добре — забеляза Райън. Ван Дам имаше много хубав тен. — Как изкара?

— Главно лежах на плажа и прочетох всички книги, за които не бях имал време, но въпреки това щях да умра от скука.

— Не преувеличаваш ли малко? — попита недоверчиво президентът.

— Такъв съм си, господин президент. Здравей, Андреа — добави той, като извърна леко глава.

— Добро утро, господин Ван Дам. — Тя се обърна към Джак. — Това е всичко, което имаше да ви казвам тази сутрин. Ако ви потрябвам, ще бъда на обикновеното си място. — Кабинетът й беше в старата административна сграда на отсрещната страна на улицата, над новия команден пункт на службата за охрана, който наричаха Общ оперативен център (ООЦ).

— Добре, Андреа, благодаря ти. — Райън й кимна с глава, а тя се отправи към стаята на секретарките, откъдето щеше да отиде в командния пункт на службата за охрана. — Арни, искаш ли кафе?

— Няма да откажа, шефе. — Началникът на президентската канцелария седна на обичайното си място и си наля чаша кафе.

Кафето в Белия дом беше много добро — богата смес, наполовина колумбийско и наполовина от Ямайка. Това беше едно от нещата, с които Райън беше свикнал като президент. Сигурно ще може да си го купува отнякъде, след като се отървеше от сегашната си работа, надяваше се той.

— Така, вече изслушах докладите на съветника по националната сигурност и на шефа на службата за охрана. А сега ми разкажи нещо и за съвременната политика.

— Джак, опитвам се да правя това вече цяла година, но ти не напредваш много.

Райън го стрелна с поглед, преструвайки се на обиден.

— Стига с тези евтини номера, Арни. Много се старая и дори проклетите вестници признават, че се справям сравнително добре.

— Бюрото за федерален резерв си върши прекрасно работата, господин президент, и това няма абсолютно нищо общо с вас. Но тъй като вие сте президент, обирате всички лаври за хубавите неща, които се случват. Обаче трябва да помните, че носите и вината за лошите неща, които ще се случат, а това непременно ще стане, защото вие сте тук, в този кабинет, а хората отвън си мислят, че от вас зависи да има дъжд, който да полее цветята им и слънце, когато излизат на пикник.

— Знаеш ли какво, Джак — продължи шефът на канцеларията му след като отпи от кафето — Ти, разбира се, нямаш понятие от крале и кралици, но според много хора личната ти власт е нещо като…

— Но това не е така, Арни. Как могат да си мислят такива неща?

— Обаче е самата истина. Тя няма логично обяснение, но е така. Ще трябва да се примириш.

Как ми е писнало от тези уроци — помисли си Райън.

— Добре, какво ще е за днес?

— Социалното осигуряване.

Райън се поотпусна.

— Прочетох някои неща по въпроса. Третата крепост на американския политически живот. Докоснеш ли я и си мъртъв.

През следващия половин час те обсъждаха какво не е наред в тази сфера и защо, както и безотговорността на Конгреса. Накрая Джак се облегна в креслото и въздъхна.

— Защо не се научат да се отнасят с по-голяма отговорност към тези неща, Арни?

— А защо им е да се учат — попита Арни с многозначителната усмивка на човек, врял и кипял в политическия живот на Вашингтон. — Те са избрани. Вече са го разбрали! Как иначе щяха да бъдат тук?

— Как можах да се набутам в това проклето място? — зададе си риторично въпрос президентът.

— Защото съзнанието ти те подтикна към това и ти реши да направиш нещо добро за страната си, тъпанар такъв, ето защо.

— А защо ти си единственият човек, който ми говори по този начин?

— Освен вицепрезидента ли? Защото аз съм твой учител. Да се върнем на днешния урок. Тази година можем да не закачаме социалното осигуряване. То е в достатъчно добра финансова форма поне за през следващите седем до девет години, без да е нужна някаква намеса, а това означава, че ти можеш да го оставиш на онзи след теб да се оправя…

— Това не е етично, Арни — озъби се Райън.

— Вярно — съгласи се шефът на президентската канцелария, — но е добър политически ход за един президент. Нарича се „да не дразним спящите кучета“.

— Не се постъпва така, ако знаеш, че след като те се събудят, ще прегризат гърлото на детето ти.

— Джак, ама ти наистина трябва да си крал. От теб ще излезе добър коронован глава — каза искрено възхитен Ван Дам.

— Никой не може да се справи с толкова много власт.

— Знам: властта развращава, а абсолютната власт развращава още повече. Така говореше един съветник на твоите предшественици.