Том Клэнси - Мечката и драконът

Чудовищните основни бойни танкове „Абрамс“ настъпваха по треперещата земя като създания от Джурасик парк — странни, зли и неудържими. Куполите им се въртяха зловещо наляво и надясно, но основните оръдия мълчаха. Истинската работа свършиха командирите на машините със своите картечници M2 .50, които превръщаха всеки камион по пътя си в неподвижна купчина стомана и брезент. Един къс ред в двигателя бе достатъчен да попречи на буталата да се задвижат отново и товарът в каросерията да остане там, където се намира в момента, за да бъде проучен по-късно от разузнавачите или унищожен от инженерно-сапьорските части, които следваха танковете си в своите хамъри. Китайските войници оказаха известна съпротива, но тя бързо бе потушена. Дори онези с преносимите противотанкови гранатомети не можаха да се приближат достатъчно близо, за да изстрелят боеприпас, а малцината, които успяха, само одраскаха боята по бронята на танковете и в повечето случаи заплатиха за проявената глупост с цената на живота си. Един пехотен батальон започна планирана атака с поддръжката на минохвъргачки и това принуди екипажите на танковете и на бронетранспортьорите да отвърнат с организиран огън. Петминутната стрелба от 155-милиметровите оръдия на абрамсите, както и пламъците от тежката картечница на брадлитата и от огневите амбразури на мотопехотинците вътре оприличиха американските бронирани машини на огнедишащи дракони, които този път обаче не предвещаваха късмет на китайците. Пехотният батальон бе унищожен за двадесет минути заедно с неговия самоотвержен, но обречен командир.

По пътя си Първа бригада не срещна почти нито една незасегната бронирана машина на противника. Преди нея оттук вече бяха минали щурмовите хеликоптери „Апач“, които бяха търсили цели за ракетите си „Хелфайър“ и бяха поразили вражеската техника доста преди преминаването на сухопътните сили. В крайна сметка това бе една перфектно планирана и осъществена военна операция, абсолютно нечестна, ако се вземеше предвид съотношението на силите. Схватката бе изцяло лишена от спортсменство, но бойното поле не е олимпийски стадион и на него няма арбитри, които да следят за придържането към правилата на честната игра.

Единственото по-вълнуващо събитие бе появата на един китайски хеликоптер. Два апача веднага се стрелнаха след него и го унищожиха с ракети „въздух-въздух“. Той падна в река Амур, близо до понтонните мостове, които сега бяха безлюдни, но все още незасегнати.

— Какво научи, Вей? — попита маршал Лю, когато се появи от стаята за заседания, в която бе подремнал.

— Картината все още не е съвсем ясна в някои аспекти, другарю маршал — отвърна генералът.

— Тогава ми кажи какво е ясно — нареди Лю.

— Добре. В морето загубихме доста кораби. Сред тях очевидно са единствената ни подводна лодка с балистични ракети и охраняващата я щурмова подводница. Не знаем как е станало, но аварийните буйове на двата съда са изплували на повърхността и са започнали да излъчват програмираните в тях сигнали около нула два нула нула. Освен това загубихме седем надводни кораба от различен клас от нашия флот в Южнокитайско море. Американски самолети, за които се смята, че са базирани на самолетоносача, са атакували седем от военноморските ни бази, както и някои зенитно ракетни позиции и радиолокационни постове по югоизточното ни крайбрежие. Успели сме да свалим голям брой американски изтребители, но в мащабната въздушна битка нашите авиополкове в сектора са понесли значителни загуби.

— Значи американската флота ни атакува? — попита Лю.

— Така излиза, да — отвърна генерал Вей, подбирайки внимателно думите си. — Според нашите оценки са включили четири от самолетоносачите си, ако се съди по броя на самолетите, участвали в нападението. Както казах, според донесенията сме свалили доста от тях, но и нашите загуби са жестоки.

— Какви са намеренията им? — попита министърът.

— Неясни. Нанесоха сериозни поражения на голяма част от базите ни и се съмнявам, че някой от нашите кораби в открити води е оцелял. Днешният ден бе много лош за военноморските ни сили — заключи Вей. — Това обаче няма голямо значение.

— Но атаката срещу ракетната ни подводница има — реагира Лю. — Това е нападение над стратегически обект. Трябва да обмислим това. Нещо друго?

— Генерал Ци, командирът на шестдесет и пета армия, е изчезнал и се смята, че е загинал заедно с всичките си висши офицери. Направихме многократни опити да се свържем с него по радиото, но без никакъв успех. Миналата нощ 191-ва пехотна дивизия е била атакувана от неизвестни сили. Хората ни са претърпели тежки загуби от артилерията и авиацията на противника, но два от полковете съобщиха, че все още удържат позициите си. 735-и гвардейски пехотен полк очевидно е поел удара върху себе си и съобщенията от там са разпокъсани.