Том Клэнси - Мечката и драконът

Александров вдигна бинокъла и го насочи към движещата се в сумрака сянка. Беше вертикалата бронирана странична част на китайски бронетранспортьор, един от онези, които бе наблюдавал в продължение на няколко дни. Той вдигна радиостанцията си.

— Тук Зелен вълк едно. Противник в полезрението, координати на карта две-осем-пет, девет-нула-шест. Една верижна машина се приближава към нас от юг. Ще ви държим в течение.

— Разбрано, Зелен вълк — радиото се изключи с още едно прещракване.

— Сега трябва да проявим търпение — каза Фьодор Илич. Той се пресегна и докосна камуфлажната мрежа, с която бе наредил да покрият бойната машина в момента, в който заеха тази позиция. За всеки наблюдател на триста метра разстояние той и хората му изглеждаха като част от пейзажа на хребета. До него сержант Буйков запали цигара и издуха дима.

— Това е добре за нас — посъветва го Гогол. — Плаши дивеча.

— Носовете им са калпави — отвърна Буйков.

— Да, а и вятърът е към нас — примири се старият ловец.

— Боже, боже — отбеляза майор Тъкър. — Доста добре са се подредили.

Горе отново бе „Грейс Кели“ и наблюдаваше бъдещото бойно поле, както Атина Палада бе гледала от Олимп равнината край Троя. И също толкова безмилостно, колкото и древногръцката богиня. Теренът беше станал малко по-открит и коридорът, по който приближаваха, вече бе широк около три километра — достатъчно, за да позволи на цял танков батальон да се развърне в една линия. Те правеха точно това — всеки бронетанков полк настъпваше на редове от по един батальон — три реда от по тридесет и пет танка и между тях други верижни машини. Полковниците Алиев и Толкунов стояха прави зад американеца и разговаряха на руски по персоналните си телефони с командния пункт на 265-а мотострелкова дивизия. През тази нощ бяха пристигнали и последните елементи на 201-ва, челните подразделения на 80-а и на 44-а също бяха тук. Сега разполагаха с почти три дивизии, за да посрещнат настъпващите китайци, включително три пълни дивизионни артилерийски единици, плюс цяла глутница щурмови хеликоптери, които изчакваха на около тридесет километра от мястото на предстоящото съприкосновение с противника. Джо Китаеца напредваше към една изключително шибана засада. В този момент някаква сянка премина под „Грейс Кели“ — не беше на фокус, но определено се движеше бързо.

Бяха две ескадрили изтребители-бомбардировачи F-16C, въоръжени с Умни прасета.

Така наричаха боеприпасите J-SOW или касетъчни боеприпаси с отделяне на дистанция. Предишната нощ други F-16, версия CG, които представляваха умален вариант на F-4G „Уайлд Уизъл“, навлязоха в територията на КНР и с противорадарните си ракети HARM удариха и „свалиха“ от ефира по-голямата част от радиолокационните излъчватели по руско-китайската граница. Това лиши китайците от възможността да получат предупреждение за последвалия удар. F-16C бяха насочвани от два АУАКС-а и охранявани от три ескадрили изтребители F-15C „Ийгъл“, в случай че някои китайски пилоти отново проявят желание да загинат във въздушен бой. Такава активност обаче не бе забелязана през последните тридесет и шест часа. Китайските изтребителни авиополкове бяха заплатили твърде скъпо за проявената надменност и сега си стояха у дома в нещо като защитна позиция, ако се приемеше, че ако не атакуваш, стоиш в защита. Всъщност единствените задачи, които изпълняваха, представляваха въздушно патрулиране над собствените им бази — толкова наплашени бяха от американските и от руските си колеги. Така те поставяха въздушното пространство под контрола на противниците си и това щеше да се окаже лошата новина за Народоосвободителната армия.

Двете ескадрили F-16 летяха на изток на височина около девет хиляди метра. Те изпреварваха графика на задачата с няколко минути и затова кръжаха горе в очакване на заповедта за атака. Като че ли някой концертмайстор бе режисирал всичко това, мислеха си пилотите. Надяваха се само да не е счупил палката си.

— Приближава — отбеляза Паша с хладнокръвието на стар воин.

— Разстояние? — попита Александров хората долу в бронетранспортьора.

— Две хиляди и сто метра, в обсег са — докладва Буйков от купола на оръдието. — Лисицата и Градинарят се приближават, другарю капитан.

— Остави ги да поживеят още съвсем малко, Борис Евгениевич.

— Както наредите, другарю капитан.

За първи път Буйков бе доволен от заповедта за забрана на огъня.

— Колко още има до разузнавателното охранение? — попита Пън.