Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да, Зелен вълк, докладвайте.

— Току-що унищожихме три противникови верижни бронетранспортьора и мисля, че убихме един техен висш офицер. Паша, сержант Гогол, да, той уби китайски генерал, или поне така изглеждаше.

— Генерал беше, сигурен съм — съгласи се Буйков. — Пагоните му бяха златни и освен това пристигна с команден бронетранспортьор с четири големи радиоантени.

— Разбрано. Какво ще правите сега, Зелен вълк?

— Опитваме се да се измъкнем оттук. Струва ми се, че скоро ще видим и други дръпнати.

— Имате разрешение, Зелен вълк. Продължавайте към командния пункт на дивизията. Край.

— Юрий Андреевич, след няколко минути ще влезеш в съприкосновение с противника. Какви са плановете ти?

— Първо ще дам залп с танковете си, след което ще пусна и артилерията. Защо да разваляме изненадата, Генадий? — попита Синявски с жестока усмивка. — Готови сме да ги посрещнем.

— Разбрано. Успех, Юрий.

— Какво става с другите бойни задачи?

— „Бояр“ се придвижва, а американците след малко ще покажат вълшебните си Прасета. Ти сигурно ще се справиш с челните елементи на китайците, но с онези отзад трябва да се разправим доста по-грубо.

— Ако искате, можете да изнасилите дъщерите им, не ми пука.

— Това ще бъде некултурно, Генадий. Може би само жените им — каза Бондаренко и добави: — Сега те гледаме по телевизията.

— Тогава ще гледам да се усмихвам към камерите — обеща Синявски.

Кръжащите на девет километра в небето над Сибир изтребители F-16 се намираха под тактическото командване на генерал-майор Гъс Уолъс. Той от своя страна в момента бе ако не подчинен, то поне действаше според указанията на един руснак — генерал-полковник Генадий Бондаренко, който пък бе напътстван от слабичкия млад майор Тъкър и от „Грейс Кели“ — бездушната разузнавателна машина, която също кръжеше над бойното поле.

— Ето ги, тръгват, генерале — каза Тъкър, когато челните елементи на китайските сили подновиха настъплението си на север.

— Тогава значи е време — той погледна полковник Алиев, който кимна в знак на съгласие.

Бондаренко вдигна слушалката на сателитния телефон.

— Генерал Уолъс?

— Аз съм.

— Моля, издайте заповед на самолетите си.

— Прието. Край — каза Уолъс и превключи телефонната връзка. — Орел едно, тук Ездач. Изпълнявай, изпълнявай, изпълнявай. Потвърди.

— Прието, сър, приех заповедта ви за изпълнение на задачата. Започвам сега. Край — каза полковникът в предния АУАКС и смени честотата. — Кадилак Водач, тук Орел едно. Започвайте атаката. Край.

— Прието — чу полковникът. — Спускаме се. Край.

Ескадрилите F-16 кръжаха над прикриващия ги слой облаци. Системите им за предупреждение жужаха слабо, тъй като засичаха радиолокационните емисии на пускови установки за зенитни управляеми ракети някъде долу, но сигналът показваше, че са от тип, който не може да действа на такава височина, а освен това всеки пилот бе включил устройството за излъчване на смущения. Щом получиха заповедта, изтребителите промениха курса си към бойното поле, което се намираше долу, западно от сегашното им местоположение. GPS локаторите, с какъвто бе оборудван всеки от самолетите, им показваха къде точно се намират в момента, а те знаеха къде са разположени целите, така че изпълнението на задачата се свеждаше до чисто техническо упражнение.

Под крилете на всеки самолет бяха подвесени Умните прасета, по четири на изтребител, което при четиридесет и осем машини правеше точно 192 боеприпаса J-SOW. Всеки от тях представляваше метален контейнер с дължина около четири метра и диаметър не повече от шестдесет сантиметра, който съдържаше двадесет бойни елемента BLU-108. Пилотите на изтребителите натиснаха бутоните за освобождаване на боеприпасите и се насочиха обратно към базата си, като оставиха роботите да свършат останалата част от работата. По-късно от видеозаписите на „Дарк Стар“ щяха да разберат как са се справили.

Щом се отдалечиха на достатъчно разстояние от самоллетите, Умните прасета разтвориха малките си криле, с които щяха да изминат останалия път до зоната на целите. Те знаеха къде се намира тя, тъй като необходимата информация бе въведена в процесорите им от изтребителите и сега продължаваха напред с помощта на собствените си GPS приемници. Те продължиха, управлявани от бордовите си микропроцесори докато всяко от тях не достигна до определена точка на хиля да и петстотин метра над своя сегмент от бойното поле. Умните прасета не знаеха, че се намират точно над мястото, на което се бе установила китайската 29-а армия, чиито три тежки дивизии включваха в състава си общо седемстотин основни бойни танка, триста бронетранспортьора и хиляда самоходни оръдия. Това правеше грубо около хиляда цели за четирите хиляди бойни елемента на касетъчните боеприпаси Елементите също разполагаха със система за насочване. Всеки от тях бе направляван от устройство, което разпознаваше топлинните характеристики на работещите двигатели на танкове, бронетранспортьори, самоходни оръдия или камиони. Наоколо имаше достатъчно такива.