Том Клэнси - Мечката и драконът

Освен това има някакви допълнителни съобщения от този район, но нито едно от тях не звучи смислено и не ни помага да получим представа за общата картина там. Затова наредих на разузнавателния сектор на седемдесет и първа армия да изпрати отвъд реката екип, който да разбере какво става там и да ни докладва. Това ще отнеме около три часа.

Добрата новина е, че генерал Пън Сиван остава начело на 34-а ударна армия и ще достигне до златната мина някъде преди обед. Бронетанковият ни клин е дълбоко в територията на противника. Предполагам, че в този момент хората се събуждат и до един час ще потеглят напред.

Новините от флотата са объркващи, но в момента това няма толкова голямо значение. Наредих на главнокомандващия военноморските сили в Южнокитайско море лично да се запознае със ситуацията и да ни докладва. Това също ще стане за около три часа.

И така, другарю министър, съвсем скоро ще разполагаме с достоверна информация, след което ще можем да започнем работа по овладяването на възникналата ситуация. Дотогава генерал Пън ще продължи офанзивата си и до залез слънце страната ни ще бъде много по-богата — заключи Вей. Той знаеше как да подобри настроението на министъра. Като награда получи изсумтяване и кимване с глава.

— Сега — продължи генерал Вей — защо не се опитате да поспите няколко часа, докато ние продължим да следим ситуацията?

— Добра идея, Вей — каза Лю, направи две крачки до канапето и легна. Вей отвори вратата, загаси лампите и затвори зад себе си. Комуникационният център бе на още няколко крачки.

— Е — каза той, след като взе цигара от един майор. — Какво, по дяволите, става там?

— Ако искате мнението ми — започна един полковник от разузнаването, — смятам, че американците току-що показаха мускули, а след няколко часа това ще сторят и руснаците.

— Какво? Защо мислиш така? И защо руснаците?

— Къде са военновъздушните им сили? Къде са щурмовите им хеликоптери? Не знаем, нали? И защо не знаем? Защото американците изтребиха самолетите ни в небето като мухи, ето защо.

Ние се самозалъгвахме, че руснаците не искат да се бият, нали? Преди време един мъж на име Хитлер допусна същата грешка. Няколко години по-късно той умря, поне така твърдят учебниците по история. Ние изпаднахме в същото заблуждение, като решихме, че американците не искат да ни нападнат по политически причини. Вей някои от нашите политически лидери тръгнаха на лов за дракони! — този афоризъм бе свързан с пушенето на опиум, много разпространено, макар и нелегално развлечение в южната част на Китай преди няколко века. — Не е имало политически съображения. Те просто са подготвяли силите си, а това отнема време. А руснаците не пожелаха да се бият с нас, защото са искали да удължим максимално линията на снабдяването си и тогава шибаните американци да я прекъснат от Харбин и от Бейан! Танковете на генерал Пън вече са на около триста километра навътре в територията на Русия и разполагат с гориво само за още двеста, а повече доставки няма да има. Ние закарахме две хиляди танка на майната си и там превърнахме екипажите им в зле обучени лековъоръжени пехотинци! Това е истината, другарю Вей — завърши полковникът.

— Пред мен можеш да говориш такива неща, полковник. Кажи ги обаче на министър Лю и вдругиден жена ти ще трябва да плати на държавата стойността на куршума — предупреди го Вей.

— Знам това — отвърна полковник Гън Хъпин. — Какво ще се случи с вас по-късно днес, другарю генерал Вей, когато обработите информацията и се окаже, че съм бил прав?

— Остатъкът от деня сам ще определи това — бе фаталистичният отговор на генерала. — Едно по едно, Гън.

После Вей раздели офицерите на екипи и зададе на всеки отделна задача, след което седна в един стол и се замисли дали Гън има верен поглед върху ситуацията.

— Полковник Гън?

— Да, другарю генерал?

— Какво знаеш за американците?

— Бях в посолството ни във Вашингтон допреди осемнадесет месеца. Там проучих военните им доста внимателно.

— И… могат ли да направят това, което току-що каза?

— Другарю генерал, за да получите отговор на този въпрос, трябва да се допитате до иранците и до иракчаните. Чудя се какъв ще бъде следващият им ход, но американският начин на мислене е едно от нещата, които никога не съм разбирал.

— Раздвижиха се — докладва майор Тъкър, като се протегна и се прозя. — Разузнавателната им част току-що потегли. Вашите хора се оттеглят доста назад. Каква е причината?