Том Клэнси - Мечката и драконът

Персоналната му лимузина пристигна и го откара до министерството, но той не влезе в кабинета си, а отиде направо в комуникационния център. Там завари множество висши и старши офицери, които преглеждаха постъпилата информация и се опитваха да я проумеят. Присъствието на министър Лю не им помогна да постигнат това, а само прибави допълнително напрежение към вече съществуващия хаос.

Нищо не бе ясно освен видимите празноти в получените сведения. 65-а армия очевидно бе изчезнала от лицето на земята. Генералът, под чието командване се намираше въпросното формирование, бе заминал на проверка в една от дивизиите към 02,00 и оттогава никой не бе чувал нищо за него. Нямаше никакви сведения и за началника на дивизията, също генерал. Всъщност не се знаеше нищо за това, което се случваше там. За да поправи този пропуск, маршал Лю заповяда да изпратят един хеликоптер от базата в Суну да провери какво става. В този момент пристигнаха съобщения от Харбин и от Бейан за въздушни атаки, които са разрушили железопътните мостове. Един полковник от инженерните войски бе изпратен да проучи ситуацията.

Точно когато Лю бе решил, че просто среща някакви незначителни затруднения в Сибир, пристигнаха донесения за въздушно нападение над военноморската база в Гуанчжоу, след което и съобщенията за атаките над по-малките бази в Хайко, в Шантоу и в Сячуандао. Във всичките четири случая явно щабните съоръжения бяха пострадали сериозно, тъй като нямаше връзка с тамошните командири. Най-смущаващо от всички бе донесението за огромните загуби, които бяха претърпели авиационните полкове в района при нападение на изтребители на американската флота. Накрая дойде най-лошото — два сигнала, излъчени автоматично от алармените буйове на единствената ядрена ракетна подводница на страната и на лодката, която я охраняваше — „Хай Лун“. Маршалът изпадна в шок, защото не можеше да повярва, че толкова много неща са се случили едновременно. Обаче това не бе всичко. Радиолокационните съоръжения по границата бяха изчезнали от ефира и бе невъзможно да се установи връзка с тях чрез радиостанция или телефон. Тогава постъпи телефонно обаждане от Сибир. Една от дивизиите на левия фланг на пробива, онази, в която бе отишъл на проверка командващият на 65-а армия преди няколко часа, докладва… да, точно така, някакъв младши офицер от свързочния батальон, подразделение на дивизията, той докладва, че неизвестни бронетанкови сили са пробили западната линия на отбрана, продължили на изток и са… изчезнали?

— Как, по дяволите, един противник може да атакува успешно и да изчезне? — попита маршалът с глас, който накара капитана да се разтрепери. — Кой докладва това?

— Представил се е като майор от трети батальон на 745-и гвардейски пехотен полк, другарю маршал — отвърна запитаният с треперещ глас. — Радиовръзката е била много лоша, или поне така ни докладваха.

— И кой докладва?

— Някой си полковник Чжао, началник на свързочния отдел в щаба на разузнаването на 71-ва армия, която се намира северно от Бейан. Задачата й е да осигурява отбраната на границата в сектора на пробива — поясни капитанът.

— Знам това! — изрева Лю, изливайки гнева си върху първия попаднал пред погледа му офицер.

— Другарю маршал — обади се някой. Беше генерал-майор Вей Даомин, един от старшите помощници на Лю, който току-що бе повикан от дома си след поредния дълъг ден. Той също бе в стрес, но се опитваше да успокои развихрящата се буря. — Позволете аз и хората ми да съберем информацията и да я обработим, за да ви я представим в подходящ вид.

— Да, Вей, предполагам, че така ще бъде по-добре — каза Лю. Той знаеше, че съветът бе добър и че Вей е разузнавач от кариерата, който умее да подготвя информацията за началниците си. — Колкото може по-бързо.

— Разбира се, другарю министър — каза Вей, за да напомни на Лю, че сега е повече политическа фигура, отколкото военен от висок ранг.

Лю отиде в стаята за почивка на ВИП, където му предложиха зелен чай. Той бръкна в джоба на униформената си куртка и извади пакет цигари. Те бяха силни, без филтър и щяха да му помогнат да остане буден. Щеше да кашля, но това нямаше значение. На третата чаша чай Вей се върна, носейки няколко листа със записки.

— И така, какво става?

— Ситуацията е объркваща, но ще се опитам да ви кажа какво знам и какво мисля — започна Вей. — Знаем, че генерал Ци от шестдесет и пета армия е изчезнал заедно с щаба си. Те са били на проверка в 191-ва пехотна дивизия, която се е намирала северно и южно от мястото на първоначалния ни пробив. Няма абсолютно никаква връзка с 191-ва, същото е положението и с 615-ва независима танкова бригада, която е в състава на шестдесет и пета армия. Има объркани донесения за въздушен удар върху танковата бригада, но засега не знаем нищо със сигурност. Заповядахте да изпратим хеликоптер от Суну да огледа района и да докладва ситуацията. Той ще излети на разсъмване. Засега знаем само толкова по този въпрос.