Том Клэнси - Мечката и драконът

— Това ще бъде изненада за добрия, стар Джо — подсвирна Тъкър. — Къде ги криете, сър? По дяволите, генерале, нямах представа, че са тук някъде.

— Има някои сигурни места. Искаме да посрещнем гостите си както трябва, когато му дойде времето — каза Генадий Йосифович на младия американски офицер.

— И така, какво искате да направим, сър?

— Ударете снабдяването им. Покажете ми тези Умни прасета, за които сте говорили на полковник Толкунов.

— Това вероятно можем да направим, сър — каза Тъкър. — Нека се свържа с генерал Уолъс.

— Значи пак ме пропускат? — попита Уолъс.

— Само докато съприкосновението между руските и китайските сухопътни сили стане неизбежно — каза Мур и му даде целите. — Това е по-голямата част от нещата, които искаше да удариш, Гъс.

— Сигурно е така — неохотно се съгласи командващият военновъздушните сили. — А ако руснаците ни помолят за помощ?

— Окажете им я в рамките на разумното.

— Добре.

Подполковник Гуисти, Сабя шест, слезе от хеликоптера в пункт за зареждане номер две и се отправи към генерал Дигс.

— Не са се шегували — говореше полковник Мастърман. — Това си е цяло шибано езеро.

Милиард и четвърт литра или повече от един милион тона гориво — това бе горе-долу капацитетът на четири супертанкера и всичкото бе от типа „номер 2“, или поне толкова близко по качество до него, че горивните помпи на танковете и на бронетранспортьорите „Брадли“ да не забележат разликата. Шефът на базата, цивилен, им бе казал, че горивото е тук от около четиридесет години, откакто Хрушчов се сдърпа с председателя Мао и възможността за война с друга комунистическа държава се превърна от немислима в реална. Това бе или забележителна предвидливост или параноичен стремеж за презапасяване, но и в двата случая бе в полза на Първа бронетанкова дивизия.

Системите за горивоподаване можеше да бъдат и по-добри, но в Съветския съюз навремето нямаха голям опит в строежа на бензиностанции. По-ефективно бе горивото да се изпомпва в заправчиците на дивизията, които имаха възможност да зареждат едновременно четири или шест машини.

— Добре, Мич, какво знаем за противника? — обърна се Дигс към началника на разузнавателния си отдел.

— Сър, в момента един „Дарк Стар“ работи за нас и ще остане горе още девет часа. Най-близо е една пехотна дивизия. Намира се на четиридесет километра в тази посока, сега са насядали тук по тези хълмове. Поддръжката им е един танков полк.

— Артилерия?

— Лека и средна, изцяло буксирна, сега заема позиция. Имат радари за локализиране на артилерийска стрелба, за които би трябвало да внимаваме — предупреди полковник Търнър. — Помолих генерал Уолъс да изпрати няколко F-16 с противорадарни ракети. Могат да настроят насочващите им глави в милиметровия обхват, в който работят китайските локатори за артилерия.

— Да го направят — нареди Дигс.

— Да, сър.

— Дюк, колко време остава до съприкосновението с противника? — обърна се Дигс към началника на оперативния си отдел.

— Ако се движим по график, ще бъдем достатъчно близо след два часа.

— Добре, свикайте бригадните командири на оперативка. Започваме веселбата веднага след полунощ — каза Дигс на хората от щаба, без да съжалява за думите си. Той бе войник, който скоро щеше да влезе в битка, а това бе свързано с един различен и съвсем не приятен начин на мислене.

Последните два дни на подводна лодка „Тъксън“ бяха отегчителни. Тя наблюдаваше 406 вече шестнадесет дни, като поддържаше разстояние около осем и половина морски мили 60 60 1 морска миля = 1 852 м. — Бел.прев. , откъм кърмата на китайската ракетна подводница и охраняващата я ядрена щурмова лодка, която в момента се намираше южно от нея. Втората поне имаше име — „Хай Лун“, според гениите от разузнаването, но за сонарните оператори на „Тъксън“, 406 бе Сиера-единадесет, а „Хай Лун“ — Сиера дванадесет. Китайските подводници бяха известни с тези имена и на екипа за прицелване и изстрелване на торпедата.

Проследяването на двете цели не бе трудно. И двете лодки разполагаха с ядрени силови агрегати, реакторните системи бяха шумни, особено помпите, които нагнетяваха водата за охлаждане на котела. Всичко това плюс шестдесетхерцовите генератори, които оставяха по два чифта ярки линии на екрана на хидролокатора, правеше проследяването толкова трудно, колкото наблюдението на двама слепци на празен паркинг по обяд при ясно време. Все пак беше по-интересно, отколкото преследването на китове в Северния Пасифик — задача, която неотдавна бе възложена на част от лодките на Тихоокеанския флот, за да се достави удоволствие на еколозите.