Том Клэнси - Мечката и драконът

Нещата наистина придобиха по-интересен характер напоследък. „Тъксън“ излизаше на перископна дълбочина два пъти дневно и екипажът с изненада научи, че китайските и американските въоръжени сили си разменят изстрели в Сибир. Това означаваше, помислиха си подводничарите, че в скоро време можеше да се наложи 406 да изчезне, а това си бе мисия, макар и много забавна, но все пак затова им плащаха, тоест имаше вероятност да свършат нещо полезно.

406 носеше на борда си балистични ракети — дванадесет „Цзю Лан“-1, CSS-N-3, всяка от които имаше бойна глава с мощност от порядъка на един мегатон. „Цзю Лан“ означаваше „Велика вълна“, съобщаваше разузнавателната сводка. Според нея периметърът им на действие бе малко под три хиляди километра — по-малко от половината разстояние до Калифорния, но можеха да ударят Гуам, който бе американска територия. Всъщност това нямаше голямо значение. Важното в случая бе, че 406 и „Хай Лун“ бяха бойни кораби на страна, с която Съединените щати воюваха в този момент.

VLS радиостанцията приемаше чрез антена, която се намираше в кърмовата част на „Тъксън“, а сигналът бе изпращан от един чудовищен, в по-голямата си част подземен предавател, разположен в северната част на Мичиганския полуостров. Еколозите протестираха, че енергията, излъчвана от съоръжението, смущава миграцията на гъските през есента, но ловците не се оплакваха от недостиг на водни птици, така че радиостанцията продължи да функционира. Създадена, за да изпраща съобщения до американските ракетни подводници, сега тя осъществяваше връзка с бързоходните щурмови лодки, които останаха на въоръжение. Приетите сигнали задействаха една камбанка в комуникационната рубка, която се намираше зад центъра за управление на бойните действия откъм щирборда 61 61 Десния борд на кораба. — Бел.прев. .

Камбанката звънна. Вахтеният матрос съобщи на прекия си началник — лейтенант, той от своя страна докладва на капитана, който отново вдигна подводницата на перископна дълбочина, след което вдигна комуникационния лазер, за да насочи антената към спътника на флота, известен като сателит за подводен информационен обмен. В отговор получи съобщение по насочената високочестотна радиостанция, която действаше в късовълновия обхват. Сигналът бе въведен в криптографската машина на подводницата, декодиран и разпечатан.

ДО: ПЛ САЩ ТЪКСЪН (SSN-770)

ОТ: ГК ПАСИФИК

1. ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА СИГНАЛ „XQT SPEC OP“ ПО VLS НАПАДАТЕ И УНИЩОЖАВАТЕ ПРЛ НА КНР И ВСИЧКИ КОРАБИ НА КНР В СЪПРИКОСНОВЕНИЕ.

2. ДОКЛАДВАТЕ РЕЗУЛТАТ ЧРЕЗ САТЕЛИТ ЗА ПОДВОДЕН КОМУНИКАЦИОНЕН ОБМЕН.

3. СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ ПРОВЕЖДАТЕ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ АКЦИИ СРЕЩУ ВМС ЕДИНИЦИ НА КНР.

4. НЕ НАПАДАТЕ, ПОВТАРЯМ, НЕ НАПАДАТЕ ТЪРГОВСКИ КОРАБИ ОТ КАКЪВТО И ДА Е ВИД.

КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО

— Е, крайно време беше — обърна се командващият офицер към старши помощник-командира.

— Не казват кога да го очакваме — отбеляза старпомът.

— Предполагам, че след два дни — каза капитанът. — Да скъсим дистанцията на десет хиляди ярда 62 62 1 ярд = 91,4 см. — Бел.прев. . Екипажът да се подготви. Да се провери въоръжението.

— Слушам.

— Има ли нещо друго наблизо?

— Има една китайска фрегата на около тридесет мили северно от нас.

— Добре, след като се оправим с подводниците, ще харпунираме и нея, а после ще се приближим, за да я довършим, ако е необходимо, разбира се.

— Разбрано — каза старпомът и се отправи към центъра за управление на бойните действия. Пътем погледна часовника си. Горе беше тъмно. Това всъщност нямаше значение за никой от хората на борда на подводницата, но тъмнината по някаква причина караше всички да се чувстват по-сигурни, дори и старши помощник-командира.

Сега бе доста по-напрегнато. Разузнавачите на Гуисти вече бяха на двадесет мили от позициите на китайците. Така те попадаха в обсега на артилерията и нещата ставаха сериозни.

Задачата бе да се придвижат до съприкосновение с противника и да намерят дупка в китайските позиции, която дивизията да разшири. След това трябваше да си проправят път през пробива и да нападнат зоната за материално-техническо и тилово осигуряване непосредствено отвъд реката, откъдето китайците започнаха настъплението си. После вероятно щяха да се върнат на север, за да атакуват тила на противника с една или с две бригади, а третата да остане на пътя на китайското снабдяване като блокираща сила.

Разузнавачите му вече си бяха сложили „грима“, както някои от тях наричаха камуфлажните бои. С тях те правеха по-тъмни естествено светлите участъци от лицата си и по-светли тъмните, като в крайна сметка заприличваха на зелено-черни извънземни нашественици. Настъплението в по-голямата си част щеше да бъде осъществено с машините и сега разузнавачите седяха в бронетранспортьорите, като разчитаха главно на инфрачервените прибори за нощно виждане, които шофьорът и мерачът използваха, за да откриват враговете. От време на време обаче пехотинците щяха да слизат от машината и затова всеки от тях провери индивидуалния си прибор за нощно виждане. Всеки разузнавач имаше три комплекта от батерии AA, които бяха толкова важни за него, колкото и пълнителите за автомата му M-16A2. По-голямата част от мъжете изядоха полевите си порциони и ги прокараха с вода, а някои от тях с аспирин, за да се предпазят от леките болки, които можеха да се появят вследствие на случайни удари или навехвания. Разменяха си погледи и закачки, за да облекчат стреса, както и обичайните в подобна ситуация куражлийски приказки, предназначени колкото за другите, толкова и за самите тях. Сержантите и младшите офицери напомниха на хората си за обучението, което бяха преминали и им казаха да вярват в своите способности.