Том Клэнси - Мечката и драконът

— Знаете ли дали министърът на отбраната знае с какво се занимавате в момента?

— Да, капитане, знае. Говорих с Тони преди няколко минути.

— И какво, по дяволите, му казахте?

Грегъри сви рамене.

— Нищо особено, просто че проектът върви добре.

— А-ха. Старшина Лийк, в какво състояние е техниката ви?

— Всичко е в стопроцентова готовност, кап’тане. Работа ли ни се отваря, сър? — попита първият главен старшина.

— Така изглежда. Д-р Грегъри, моля да ме извините, трябва да се видя с офицерите си. Старшина, скоро отплаваме. Ако имаме хора на брега, извикай ги. Предай заповедта.

— Слушам, сър — извика Лийк и отдаде чест на капитан Блънди, който се забърза към бака. — За какво е всичко това?

— Представа нямам, старшина.

— Аз какво да правя? Да си ходя? — попита Грегъри.

— Носите ли си четката за зъби? Ако не, можете да си купите от лавката на кораба. Извинете ме, Док, трябва да събера екипажа — Лийк изгаси цигарата си във фалшборда и тръгна в посоката, в която пое командирът му.

Грегъри просто нямаше какво да прави. Нямаше начин да напусне кораба, освен да скочи в нахлуващата в сухия док вода, а това не му се стори добра идея. Той се отправи обратно към помещенията и видя, че лавката е отворена. Оттам си купи четка за зъби.

Бондаренко прекара следващите три часа с генерал-майор Синявски в разработване на трасета за подстъп и планове за водене на огъня.

— Те разполагат с радари за локализиране на артилерийския огън, Юрий, и освен това противобатарейните им ракети са с доста голям периметър на действие.

— Можем ли да очакваме някаква помощ от американците?

— Работя по този въпрос. Имаме чудесна разузнавателна информация от безпилотните им самолети.

— Искам да знам къде се намира артилерията им. Ако можем да научим това от тях, задачата ми ще стане много по-лека.

— Толкунов! — извика командващият на ТВД Далечен изток достатъчно силно, за да накара шефа на разузнаването си да дойде на бегом.

— Да, другарю генерал!

— Владимир Константинович, ще установим позицията си тук — каза Бондаренко, като посочи една червена линия на картата. — Искам информация за настъпващите китайски формации минута по минута, особено за артилерията им.

— Мога да организирам това. Дайте ми десет минути — каза шефът на разузнаването и изчезна към помещенията, в които бяха инсталирани терминалите на американските разузнавателни машини. Началникът му се замисли.

— Ела, Юрий, трябва да видиш това.

— Генерале — поздрави го на влизане майор Тъкър. После видя и другия. — Генерале.

— Това е генерал Синявски. Той командва двеста шестдесет и пета. Бихте ли му показали настъплението на китайците? — това не бе въпрос или заповед, просто учтива молба, защото Тъкър беше чужденец.

— Добре, тук е, сър, имаме всичко на видеолента. Челните им разузнавателни части са… тук, а първите подразделения от основните им сили са тук.

— Мамка му — реагира Синявски на руски. — Това да не е някаква магия?

— Не, това е… — Бондаренко смени езика. — Коя е тази машина, майоре?

— Отново „Грейс Кели“, сър. „Да хванеш крадец“ — така се казва един филм на Хичкок, в който тя играе заедно с Кари Грант. Много подходящо. Слънцето ще залезе след около един час и ще включим инфрачервените камери. Както и да е, ето челния им батальон, изглежда, всичките танкове са от тип 90. Поддържат добра дисциплина във формацията и заредиха преди около един час, така че могат да изминат още към двеста километра, преди да спрат отново.

— Артилерията им?

— Влачи се доста след тях, сър, с изключение на тази част с верижни самоходни установки тук — Тъкър си поигра с мишката и картината на екрана се смени.

— Генадий Йосифович, как бихме могли да се провалим с такава информация? — попита дивизионният командир.

— Юрий, помниш ли времето, когато смятахме да нападаме американците?

— Лудост. Китайците не могат ли да видят този самолет? — недоверчиво попита Синявски.

— Невидим е за радарите.

— Мамка му.

— Сър, имам директна връзка с щаба ни в Жиганск. Щом хората ви ще се установяват на позиция, какво ще искате от нас? — попита Тъкър. — Мога да предам исканията ви на генерал Уолъс.

— Имам тридесет щурмови бомбардировача Су-25, петдесет изтребители бомбардировачи Су-24, както и двеста хеликоптера Ми-24 — придвижването на последните в театъра на военните действия бе убийствено бавно, но най-сетне те бяха тук и представляваха асото каро, което Бондаренко държеше обърнато върху игралната маса. Те очакваха заповедите му на двеста километра от зоната на операциите, напълно заредени и въоръжени. Екипажите извършваха тренировъчни полети, като стреляха с истински боеприпаси. За някои от пилотите това бяха първите бойни снаряди, които изстрелваха.