Том Клэнси - Мечката и драконът

— Сър — каза Мур, — какви заповеди да издам на генерал Уолъс?

— Сесил Б. скапания Де Мил 58 58 Сесил Блънт де Мил (1881–1959) — американски режисьор, продуцент и сценарист. Един от пионерите на световното кино. Режисьор на „Десетте божи заповеди“ (1923), откъдето е и алюзията с разделянето на Червено море. — Бел.прев. — гневно отбеляза Манкузо.

— Да ти се е искало да разделиш Червено море? — попита генерал Лар.

— Не съм Господ, Майк — отвърна командващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район.

— Е, не може да се отрече, че е елегантно, а освен това тук имаме повечето неща, които ще са ни необходими — изтъкна шефът на разузнавателния отдел на Обединения щаб.

— Това е политическа операция. Ние да не сме група панаирджийски фокусници?

— Сър, ще продължавате ли с речта, или да започваме работа по задачата?

В момента Манкузо повече от всичко искаше да има лупара, с която пробие дупка в стената или в гърдите на Майк Лар, но бе офицер в униформа и току-що бе получил заповед от своя главнокомандващ.

— Добре. Просто не обичам други хора да планират операциите ми.

— Познаваш човека.

— Майк, преди доста време, когато имах три нашивки и да карам подводната си лодка ми бе единствената грижа, Райън и аз помогнахме за кражбата на цяла руска подводница, да… и ако повториш това някъде, ще се наложи да заповядам на някой от морските ми пехотинци да те застреля. Да потопим няколко техни кораба — да, да свалим някой друг самолет — разбира се, но да „влачим пояса“ 59 59 Идиом в смисъл на предизвиквам, търся си белята. — Бел.прев. , като се доближим до сушата? Господи.

— Това ще ги постресне.

— Ако междувременно не потопят някой от корабите ми.

— Здрасти, Тони — каза някой по телефона. Около секунда бе необходима на Бретано, за да го разпознае.

— Къде си, Ал? — попита министърът на отбраната.

— В Норфолк. Ти не знаеше ли? Аз съм на „Гетисбърг“ и се занимавам със зенитните установки. Нали това беше твоя идея?

— Ами, да, май беше така — съгласи се Тони Бретано, като се замисли.

— Знаел си за тази китайска история от доста време.

— Всъщност ние… — започна министърът на отбраната, след което изведнъж спря. — Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че ако те изстрелят по нас междуконтинентална балистична ракета, системата „Егида“ ще ни бъде от полза, при условие че компютърните симулации не са ни излъгали. Би трябвало да не са. Лично аз съм писал по-голямата част от софтуера — отвърна Грегъри.

Бретано не искаше да признае, че в действителност не се бе замислял над тази възможност. Обмислянето на нещата в дълбочина бе едно от задълженията, за които му плащаха.

— Имаме ли готовност?

— Електрониката е наред, но нямаме зенитни ракети на борда. Набутани са в някакъв склад или нещо подобно нагоре по река Йорк, май така ми казаха. Когато ги качат на борда, ще мога да усъвършенствам софтуера на търсещите глави. Единствените ракети на кораба, тези, с които си играя сега, са сини, учебни, а не бойни, както току-що разбрах. Шантава работа е това, флотът. Сега сме на плаващ сух док. След няколко часа ще ни пуснат на вода — Грегъри не можеше да види лицето на бившия си шеф. Ако имаше тази възможност, веднага щеше да разпознае изражението „ох, мамка му“ върху италианската физиономия.

— Значи си сигурен в системите си?

— Няма да е зле да направим пълен тест, но ако се наложи да изпратим три-четири зенитни ракети срещу някоя балистична, мисля, че ще се получи.

— Добре, благодаря, Ал.

— Чакай, как върви войната? Всичко, което разбрах от телевизията, е, че авиацията ни е сритала няколко задника.

— Така е, това, което си видял по телевизията, е вярно, но за другото не мога да говоря по телефона. Ал, нека ти се обадя по-късно, става ли?

— Да, сър.

Бретано започна да натиска бутоните на интеркома си.

— Адмирал Сийтън да се яви при мен.

Изпълнението на заповедта не отне много време.

— Викали сте ме, г-н министър — каза командващият военноморските операции при влизането си.

— Адмирале, един мой бивш служител е в Норфолк в този момент. Изпратих го да осъвремени ракетната система „Егида“, така че да може да поразява балистични цели.

— Чух нещо за това. Как върви проектът? — попита Дейв Сийтън.

— Каза, че е готов за пълен тест. Адмирале, какво ще стане, ако китайците изстрелят някоя от техните балистични ракети срещу нас.

— Няма да е хубаво — отвърна Сийтън.

— Тогава какво ще кажеш да изкараме корабите си, съоръжени с „Егида“, и да ги разположим в близост до вероятните цели?