Том Клэнси - Мечката и драконът

— Мисля, че е време да ги върнем малко назад — каза генерал Уолъс по сателитния телефон, който го свързваше с Вашингтон.

— Какво предлагаш? — попита Мики Мур.

— Като начало искам да изпратя моите F-16CG срещу радарните им установки. Писна ми да насочват изтребителите си срещу моите хора с тези радари. После искам да започна удари по пунктовете им за материално-техническо и тилово осигуряване. След дванадесет часа, както вървят нещата, ще разполагам с достатъчно боеприпаси да започна офанзивни действия. Мисля, че е крайно време за се включим, генерале — каза Уолъс.

— Гъс, трябва да съгласувам това с президента — отвърна председателят на Комитета на началник-щабовете на командващия военновъздушните сили в Сибир.

— Добре, но му кажи, че вчера почти изгубихме един АУАКС с тридесетчленен екипаж и че нямам настроение да пиша толкова съболезнователни писма. Досега имахме късмет, а и не е толкова лесно да свалиш АУАКС. По дяволите, те загубиха цял авиополк в тази операция. Стига за това. Искам да ударя радарите им и да атакувам противовъздушните им батареи.

— Гъс, тук доктрината е да започваме офанзивните си действия систематично с цел постигане на максимален психологически ефект. Това означава нещо повече от събарянето на няколко антени.

— Генерале, не знам как ви изглеждат нещата там, но тук ситуацията става малко вълнуваща. Армията им напредва бързо. Съвсем скоро нашите руски приятели ще трябва да започнат съпротивлението. Това ще бъде много по-лесно, ако противникът изпитва недостиг на гориво и боеприпаси.

— Наясно сме с това. Опитваме се да измислим начин да стреснем политическото им ръководство.

— Не политиците настъпват на север, като се опитват да ни убият, генерале. Насам идват войници и летци. Трябва да ги поосакатим малко, преди да са ни скапали деня.

— Разбирам това, Гъс. Ще изложа позицията ти пред президента — обеща председателят на Обединеното командване.

— Ще го направиш, нали? — каза Уолъс и прекъсна връзката, като се чудеше какво си мислят онези умници във Вашингтон, ако изобщо мислеха. Той имаше план и го намираше за съвсем систематичен. Неговите безпилотни самолети му бяха дали всичката разузнавателна информация, от която се нуждаеше. Знаеше кои цели да удари и имаше достатъчно боеприпаси да осъществи атаките или поне да ги започне.

„Ако ми позволят“, помисли си Уолъс.

— Е, загубите май не са отишли съвсем напразно — каза маршал Лю. — Имаме няколко снимки на това, което правят руснаците.

— И какво е то? — попита Цзян.

— Придвижват една или две, по-скоро две дивизии на североизток от железопътната си точка за съсредоточаване в Чита. Виждат се на въздушните снимки.

— И все още няма нищо пред нашите сили?

Лю поклати глава.

— Хората ни от разузнаването не са видели нищо освен следи от вериги по земята. Допускам, че има руснаци някъде в тези гори, които извършват разузнавателна дейност, но дори да е така, това са леки формации, които много внимават да не попаднат на пътя ни. Знаем, че са призовали запасни сили, но те все още не са се показали. Може би запасняците им не се отзовават. Моралът в Русия е много нисък, както ни каза Тан, а и ние сами видяхме това. Хората, които пленихме, са обезсърчени от липсата на поддръжка и освен това не се биха кой знае колко добре. Като изключим американската авиация, тази война върви много добре за нас.

— И все още не са нападнали обекти на наша територия? — поиска да уточни Цзян.

Ново поклащане на глава.

— Не, но не мога да твърдя, че се страхуват да го сторят. Изтребителите им са много добри, но доколкото знам, не са се опитали да проведат дори фоторазузнавателни мисии. Може би засега разчитат изцяло на сателитите си. Те определено са много добър източник на информация.

— А златната мина?

— Ще бъдем там след тридесет и шест часа. Тогава вече ще можем да използваме пътищата, които техните инженерни части са построили, за да разработват находищата. От златната мина към нефтените полета са от пет до седем дни, в зависимост от скоростта, с която можем да осъществяваме снабдяването.

— Това е удивително, Лю — отбеляза Цзян. — Надминава и най-смелите ми очаквания.

— Почти ми се иска руснаците да се изправят срещу нас и да се бият, за да приключим с това. Така силите ми малко са се разтегнали, но това е защото челните формирования се движат доста бързо. Мислих дали да не ги забавя, за да запазя организационното единство на частите, но…