Том Клэнси - Мечката и драконът

— Това звучи приятно. А какво става с хеликоптерите ми?

Уелч просто посочи. Един OH-58D „Киова Уориър“ чакаше на около триста метра от тях.

— Слава богу. Какви са лошите новини? — попита Гуисти.

— Китайците прехвърлиха четири армии от тип А в пълен състав на руска територия, които вече се придвижват на север. Досега не е имало съприкосновение, защото Иван отказва да се бие, докато не събере достатъчно мощ, за да ги посрещне. Домакините ни имат една мотострелкова дивизия в театъра на военни действия и още четири, които пътуват натам. Последната от тях се изнесе оттук преди около час и половина.

— Какво означава това? Нашествениците имат шестнадесет тежки дивизии?

Уелч кимна.

— Там някъде.

— Каква е моята задача?

— Организирай батальона си и тръгвай на югоизток. Идеята е Първа бронетанкова да отреже опашката на пробива и да прекъсне снабдителната им линия. Тогава руските сили ще се опитат да ги спрат на около двеста мили североизточно оттук.

— Могат ли да го направят? — При четири руски дивизии срещу шестнадесет китайски залозите не бяха в полза на домакините.

— Не е сигурно — призна Уелч. — Твоята задача е да тръгнеш и да осигуриш челното охранение на дивизията. Заминавай и организирай охраната на първата голяма ГСМ база. Ще започнем оттам.

— Поддръжка?

— В момента военновъздушните сили се занимават основно с тяхната авиация. Все още няма удари по обекти в дълбочина на отбраната, защото не разполагат с достатъчно бомби, за да започнат каквато и да е кампания.

— Как стоят нещата с попълването на запасите от боеприпаси?

— Имаме по два базови боекомплекта за всяка от бронираните машини. Това ще ни стигне за известно време. За артилерията поне имаме по четири. — Това означаваше снаряди за четири дни според изчисленията за необходимото за един ден бойни действия. Гениите от снабдяването не пестяха снарядите, които бяха предназначени за изстрелване по онези отсреща. За цялата война в Персийския залив нито един танк не успя да изстреля първия си базов боекомплект, както знаеха и двамата. Тази война обаче беше по-различна.

Гуисти се обърна, когато чу запуска на двигателя на първата машина. Беше един верижен разузнавателен бронетранспортьор МЗA2 „Брадли“. Сержантът, който се подаваше от люка, предназначен за старшия на машината, изглеждаше щастлив. Един руски офицер пое функциите на регулировчик и махна на американеца да тръгне напред, след което го насочи надясно към района за съсредоточаване. В този момент следващата влакова композиция спря до втората рампа. Това трябваше да бъде „А“ или рота „Авенджър“ с първото наистина тежко въоръжение на „Куотър Хорс“ — девет основни боеви танка M1A2.

— Колко остава, докато пристигне всичко? — попита Гуисти.

— Около деветдесет минути според домакините ни — отвърна Уелч.

— Ще видим.

— Какво е това? — попита един капитан екрана пред себе си. Самолетът Е-3B с позивна Орел две се бе завърнал в базата в Жиганск. Екипажът му бе, меко казано, постреснат. Да те приближат истински изтребители, управлявани от пилоти с налети с истинска кръв очи, бе качествено различно от ученията и следващите ги разбори с чаша кафе у дома. Лентите със записа от сблъсъка бяха предадени на специалистите от разузнавателния отдел на авиокрилото, които ги проучиха подробно и установиха, че ВВС на Народоосвободителната армия са хвърлили срещу АУАКС-а цял полк първокласни изтребители и нещо повече — че всички са тръгнали с еднопосочни билети. Бяха пристигнали на форсаж, изразходвайки почти всичкото си гориво и по този начин доброволно се бяха лишили от възможността да се завърнат в базата. Значи китайците са искали да заменят над тридесет изтребителя за един-единствен Е-3B. Мисията обаче е имала още една цел, забеляза капитанът.

— Погледнете тук — обърна се той към началника си. — Три, не, четири разузнавателни самолета са прелетели на северозапад.

Той върна лентата.

— Не сме ударили нито един от тях. По дяволите, те дори не са ги видели.

— Е, не мога да виня екипажа на АУАКС-а за това, капитане.

— Не исках да кажа това, сър. В случая важното е, че Китаеца Джо вече има снимки на Чита и на руските части, които се придвижват на север. Котката изскочи от торбата, полковник.

— Трябва да започнем да обмисляме въздушни контраудари над техните летища.

— Имаме ли бомби, за да го направим?

— Не съм сигурен. Генерал Уолъс се занимава с това. Какъв е резултатът от битката?