Том Клэнси - Мечката и драконът

— Какво мислиш? — попита Мур.

— Можем да ударим флотата им доста здраво. Бърт Манкузо ще се справи отлично. От какво се страхуват най-много…? — Сийтън се отпусна във въртящия се стол. — Първото, което Бърт иска да направи, е да потопи ракетната им подводница. Сега тя е в открито море, а „Тъксън“ я следва на двадесетина километра.

— Толкова отдалече?

— Напълно е достатъчно. Това нещо си има още една ядрена подводница в непосредствена близост, която да го охранява. „Тъксън“ ще ги удари и двете — цап — Мур не бе много наясно с терминологията, но Сийтън очевидно възприемаше китайските военноморски съдове като нещо, което става единствено за унищожаване. — Пекин може и да не разбере веднага, че това се е случило, освен ако нямат на борда някой пояс, на който да пише „Ние загинахме“. Надводният им флот е още по-лесен. С него ще се оправя предимно авиацията. Е, ще изстреляме и няколко ракети, за да не разваляме настроението на нашата надводна общност.

— Ракети, изстрелвани от подводници?

— Мики, не можеш да потопиш кораб, като му правиш дупки, през които да влиза въздух. Кораб се потапя, като му се пробиват дупки, през които да влиза вода — обясни Сийтън. — Добре, ако целта е да се постигне психологически ефект, ще ударим всичко едновременно. В такъв случай трябва да включим много ресурси, а това увеличава риска другите да усетят какво подготвяме още преди да сме започнали. Рискът си съществува. Наистина ли искаме да предприемем нещо подобно?

— Райън мисли „широкомащабно“, Роби му помага.

— Роби е летец-изтребител — съгласи се Сийтън. — Той обича да мисли с понятията на игралното кино. По дяволите, Том Круз е по-висок от него.

— Има добро оперативно мислене. Беше доста добър началник на оперативното управление към обединения щаб — напомни Мур на старшия моряк на флотата.

— Да, знам, просто имам предвид, че понякога го избива на драматизъм. Добре, можем да го направим, но това само ще усложни нещата — Сийтън погледна през прозореца. — Знаеш ли какво можем да направим, за да ги стреснем наистина?

— Какво? — попита Мур.

Сийтън му отговори.

— Но ние не можем да го направим, нали?

— Вероятно не, но в случая нямаме работа с професионални военни, нали? Те са политици, Мики. Те предпочитат да работят с илюзии вместо с реалности. Е, нека им предложим една илюзия.

— Имаш ли ресурсите за това на съответното място?

— Сега ще разбера.

— Това е лудост, Дейв.

— А развръщането на Първа бронетанкова в Русия не е, така ли? — попита началник-щабът на морските операции.

Подполковник Анжело Гуисти вече бе сигурен, че никога повече в съзнателния си живот няма да поиска да пътува с влак. Той не знаеше, че абсолютно всички спални вагони на Руските държавни железници бяха мобилизирани за транспортиране на руските войски. Руснаците никога не бяха изпращали някой от тези вагони чак до Берлин — не за да заблуждават американците, а просто защото никой не се бе сетил. Той забеляза, че влакът се отклони на север от главното трасе, премина през няколко възела, което се усети по разтърсването, след което спря и бавно започна да се движи назад. Изглежда, бяха сами в депото. През последните два часа се разминаха с няколко композиции, които се движеха на запад. Всички те представляваха локомотиви, които теглеха празни платформи. Кондукторът, който периодично се появяваше и изчезваше, им бе казал приблизително кога ще пристигнат, но той не повярва особено с презумпцията, че една железница с толкова неудобни седалки за пътниците едва ли се придържа стриктно към разписанието си. Въпреки това ето че вече бяха пристигали и рампите за разтоварване очевидно бяха предназначени за такива като тях.

— Мисля, че сме дотук — каза командирът на „Куотър Хорс“ на щаба си.

— Дай боже — отбеляза един от хората му. Няколко секудни по-късно влакът спря окончателно и те слязоха на бетонната площадка, която се простираше на около хиляда метра на запад. Пет минути по-късно войниците от щабната рота вече бяха слезли от влака и вървяха към машините, като се протягаха и прозяваха.

— Хей, Анджи — чу той познат глас.

Гуисти се обърна, за да види полковник Уелч, който идваше към него.

— Какво става? — попита новопристигналият.

— На изток е хаос, но имам и добра новина.

— Каква ли ще е тя?

— Руснаците са ни осигурили море от гориво. Иван казва, че има запасни ГСМ бази, всяка от които е с капацитета на шибан супертанкер. Това означава, че няма да ни свърши бензинът.