Том Клэнси - Мечката и драконът

То представляваше по-скоро станция Орел 56 56 В оригинала Eagle — Ийгъл, според наименованието на самолетите F-15. — Бел.прев. . Вече имаше над сто F-16 в Сибир, но те бяха предимно за мисии „въздух-земя“, отколкото за „въздух-въздух“ и на практика реалните бойни действия се водеха от неговата част, докато пилотите на F-16 мърмореха, че са втора ръка граждани. Ами те са си такива, помисли си полковник Уинтърс. Проклети малки едномоторни въшки.

Освен, разбира се, F-16CG.Te бяха много полезни, защото предназначението им бе да унищожават радарите и батареите за противовъздушна отбрана на противника. Сибирските военновъздушни сили (те сами се наричаха така) все още не бяха изпълнили нито една мисия „въздух-земя“. Имаха заповед да кротуват и това доста дразнеше момчетата, чието разбиране за развлечение бе да избиват разни мухльовци на земята, вместо да участват в по-мъжествени битки. Те все още не разполагаха с достатъчно бомби, за да осъществят нормална мисия, така че за момента трябваше да се задоволят с ескорта на АУАКС-ите, в случай че Китаеца Джо реши да ги нападне. Това бе доста трудна, но теоретично изпълнима мисия и Бронко бе изненадан, че все още не са се опитали. Нападението на АУАКС бе сигурен начин да загубят голям брой изтребители, но те така или иначе губеха по много, така че защо поне да не пробват да ударят нещо…

— Глиган Водач, тук Орел две, край.

— Глиган Водач.

— Нещо става, голям брой бандити на едно-четири-пет от вас, азимут три-три, разстояние двеста и петдесет мили, идват на север с шестстотин възела… над тридесет бандити, изглежда, идват право към нас, Глиган Водач — докладва контрольорът от АУАКС-а.

— Разбрано. Глигани, Водач — каза той на останалите трима от формацията си. — Да наострим уши.

— Две.

— Три.

— Четири — потвърдиха хората му.

— Глиган Водач, тук Орел две. Бандитите току-що преминаха на свръхзвукова и се насочват директно към нас. Изглежда, не се шегуват. Вектор право по курс едно-три-пет и се пригответе за атака.

— Разбрано, Орел. Глигани, Водач, преминаваме надясно на едно-три-пет.

— Две.

— Три.

— Четири.

Уинтърс провери първо горивото си. Имаше достатъчно. После погледна към екрана на радара за картината от АУАКС-а и наистина видя шайка бандити, най-вероятно полк на китайските ВВС в пълен състав. Копелетата сякаш бяха прочели мислите му.

— По дяволите, Бронко, май ни предстои бой с ножове.

— Спокойно, Дъки, нашите ножове са по-остри.

— Ти го казваш, Бронко — каза водачът на другата двойка.

— Да се разпръснем, хора — заповяда полковник Уинтърс. Формацията от четирите F-15C се прегрупира на две двойки, всяка от които също се раздели, така че всеки от двамата да може да покрива партньора си, но една ракета да не може да порази и двата самолета.

Екранът между краката на полковника показваше, че китайските изтребители вече бяха на малко повече от сто мили, а векторите на скоростта им надхвърляха осемстотин възела. После картината изведнъж се насити.

— Глиган Водач, изглежда, че току-що хвърлиха празните баки.

— Разбрано.

Значи бяха изразходвали допълнителното гориво, за да наберат височина, и сега щяха да се хвърлят в бой с пълните си основни резервоари. Така те щяха да бъдат по-бързи от обикновено и вече се бяха приближили на по-малко от двеста мили до Е-3B, който очевидно искаха да унищожат. На преработения „Боинг“ 707 имаше тридесет души и Уинтърс познаваше голяма част от тях. Те работеха заедно от години, предимно на учения и всеки контрольор на АУАКС-а се бе специализирал в нещо. Някои бяха добри в насочването за зареждане във въздуха. Други ги биваше в даването на напътствия по време на лов. Имаше и такива, които бяха експерти в защитата на собствения си самолет при среща с противник. Сега бе ред именно на третата група да поеме нещата в свои ръце. Хората в АУАКС-а вероятно смятаха, че не е особено честно да се опитваш да унищожиш един преработен стар авиолайнер… само защото изпълнява ролята на ловно куче за онези, които избиват другарите ти от ескадрилата.

„Е, такъв е животът“, помисли си Уинтърс, но изобщо не възнамеряваше да позволи на тези бандити да стрелят по друг самолет на ВВС на САЩ.

Осемдесет мили.

— Скипи, последвай ме нагоре — заповяда полковникът.

— Разбрано, Водач.

Двамата се вдигнаха на дванадесет хиляди метра, така че студената земна повърхност под целите да създава по-добър топлинен фон за търсещите инфрачервени системи в главите на ракетите им. Уинтърс отново погледна към екрана на радара. Бяха поне тридесет, а това бе много. Ако китайците бяха достатъчно умни, щяха да сформират две групи — едната да отвлече вниманието на американските изтребители, а другата да се насочи директно към основната цел. Той, разбира се, щеше да се съсредоточи върху втората група, но ако пилотите от първата бяха добре обучени, това съвсем нямаше да бъде лесно.