Том Клэнси - Мечката и драконът

„Не са много предприемчиви“, помисли си капитанът. Той щеше да разпръсне своите часови на доста по-голямо разстояние, поне на един километър, по двойки, с радиостанции и с оръжие. Изглежда обаче, Лисицата и Градинарят бяха едновременно консервативни и самоуверени, което само по себе си представляваше доста странна комбинация.

Сутрешните действия на китайците обаче бяха прецизни. Примусите бяха извадени за приготвянето на чай, вероятно чай, решиха двамата, или каквото там пият за закуска. После свалиха камуфлажните мрежи. Часовите се прибраха в лагера и докладваха лично на офицерите, след което всички се качиха по машините. Първият скок бе малък, нямаше дори половин километър. Пешите дозори слязоха, придвижиха се напред, после бързо докладваха и групата направи втория си доста по-дълъг от предишния сутрешен преход.

— Да се махаме, сержант — заповяда Александров и двамата изтичаха към бойната машина, за да направят първия скок от третия дневен преход назад в територията на своята страна.

— Ето ги, тръгват отново — каза майор Тъкър, който бе успял да подремне три часа на един тънък матрак, поставен на пода на около метър от терминала на „Дарк Стар“. Горе отново бе „Ингрид Бергман“. Безпилотният самолет бе позициониран така, че да „вижда“ както разузнавателните подразделения, така и главните сили на китайската армия. — Ама те май наистина се придържат към учебника от военната академия, не мислите ли?

— Така изглежда — съгласи се полковник Толкунов.

— Ако е така, довечера ще бъдат някъде тук — Тъкър огради мястото със зелен маркер върху ламинираната карта. — Така ще стигнат до златната мина вдругиден. Къде планирате да разположите позициите си?

— Зависи от това, колко бързо ще успее да се придвижи напред двеста и първа.

— Гориво? — попита Тъкър.

— Имаме дизелово гориво, но да, това винаги е основният проблем при придвижването на толкова голямо формирование.

— Да, при нас проблемът е с бомбите.

— Кога ще започнете да атакувате китайски цели? — попита Толкунов.

— Това не е по моята част, полковник, но когато това стане, ще можете да го видите на живо и цветно.

Райън бе дремнал два часа следобеда, докато Арни ван Дам отменяше или пренасрочваше срещите му (началникът на кабинета също имаше нужда от сън, но както повечето хора в Белия дом той поставяше нуждите на президента пред своите) и сега гледаше телевизия, тоест картината от „Ингрид Бергман“.

— Удивително — отбеляза той. — Можеш просто да вдигнеш телефона и да кажеш на някой къде да отиде с танка си.

— Опитваме се да избягваме това, сър — бързо отвърна Мики Мур. Във Виетнам го наричаха „водач на разчета в небето“ — батальонните командири насочваха войниците си по този начин, но това не винаги бе в полза на последните. Съвременните комуникации могат да се превърнат в проклятие, когато хората, намиращи се в опасна ситуация, съвсем нормално не обръщат внимание на радиостанциите си или просто изключват проклетите неща, докато самите те не пожелаят да кажат нещо.

Райън кимна. Преди време той бе служил като лейтенант в морската пехота и макар това да бе доста отдавна, президентът си спомняше, че задълженията му бяха доста тежки за хлапе, току-що излязло от колежа.

— Китайците знаят ли, че правим това?

— Не, доколкото ми е известно. Ако знаеха, със сигурност щяха да се опитат да свалят разузнавателните самолети, а ние от своя страна щяхме да разберем това. Не че могат да го направят. От военновъздушните сили ми казаха, че „Дарк Стар“ са почти невидими за радарите и практически незабележими с човешко око.

— Не са много изтребителите, които могат да се изкачат до двадесет хиляди метра, още по-малко са тези, които могат да се задържат там — съгласи се Роби. — Доста трудно е дори за F-14.

Вицепрезидентът също бе приковал поглед в екрана. Нито един офицер в историята на военните операции не бе разполагал с подобни възможности, уверен бе Джексън. Значителна част от военните действия се състояха в търсене на врага и откриване на слабите му места. Благодарение на безпилотните разузнавателни самолети тази дейност вече бе горе-долу като гледането на холивудски филм и ако китайците знаеха за тях, щяха доста да се стреснат. При създаването на „Дарк Стар“ обаче бяха положени много усилия това да не се случи. Излъчвателите им изпращаха насочен сигнал, който бе фиксиран към някой от сателитите, вместо да разпръскват електромагнитни вълни във всички посоки като нормална радиостанция. Със същия успех тези разузнавателни самолети можеха да бъдат и черни дупки, които обикалят на двадесет километра над бойното поле.