Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ами, сър, системата не е проверена все още за балистични цели и всъщност не сме провели истински тест…

— Не е ли по-добре от нищо? — прекъсна го министърът на отбраната.

— Предполагам, че да.

— Тогава го направи, и то веднага.

Сийтън се изпъна.

— Слушам, сър.

— Първо „Гетисбърг“. Да натовари ракетите, които са му необходими, и незабавно да идва тук — заповяда Бретано.

— Веднага ще се обадя на главнокомандващия на Атлантическия район.

„Много странно нещо“, помисли си Грегъри.

Този кораб е не чак толкова голям като лайнера, на който бяха с Канди миналата зима, но все пак океански кораб, сега се намираше в някакъв асансьор. Точно това представляваше плаващият сух док. Сега го пълнеха с вода, за да потъне надолу, за да проверят дали работи новото витло. Моряците, които работеха на сухия док, наблюдаваха от бордовете, или както там се наричат стените на това проклето нещо.

— Странно, нали, сър?

Грегъри усети цигарения дим. Това сигурно бе първи главен старшина Лийк. Обърна се и видя, че не е сгрешил.

— Никога не бях виждал нещо подобно.

— Никой не го вижда често, освен онези момчета там, които работят на дока. Възползвахте ли се от възможността да се разходите под кораба?

— Да се разходя под десет хиляди тона метал? — стреснато отвърна Грегъри. — Не, разбира се.

— Бил сте войник, нали?

— Нали ти казах? „Уест Пойнт“, парашутна школа, школа за рейнджъри, но всичко това бе отдавна, когато бях млад и глупав.

— Не е нещо особено, докторе. Интересно е да се види как изглежда отдолу, особено сонарния купол в предната част. Ако не бях специалист по радарите, щях да се занимавам със сонари, само дето те вече нямат какво да вършат.

Грегъри погледна надолу. Водата покриваше сивия метален под на дока. „Дали не се казва палуба?“, зачуди се той.

— Мирно, всички на борда! — извика някой. Моряците, включително първи главен старшина Лийк, се обърнаха и отдадоха чест.

Беше капитан Боб Блънди, командващият офицер на „Гетисбърг“. Грегъри го бе срещал само веднъж, и то само за да си кажат здрасти.

— Д-р Грегъри.

— Капитане.

Двамата се ръкуваха.

— Как върви проектът ви?

— Ами според симулациите, добре. Бих искал да го изпробвам срещу истинска цел.

— Министърът на отбраната ви изпрати при нас, нали?

— Не точно, но той ме извика от Калифорния, за да разгледам техническите аспекти на проблема. Работех за него, когато беше шеф на TRW.

— Сигурно сте човек от СОИ, нали?

— Занимавах се с това и със зенитни ракетни установки, да, сър. Както и с някои други неща. Аз съм един от световните експерти по адаптивна оптика още от времето в СОИ.

— Какво е това? — попита капитан Блънди.

— Ние го наричаме гуменото огледало. Използват се компютърно управлявани двигатели, за да се изкриви огледалото, така че да компенсира атмосферните смущения. Идеята бе по този начин да се фокусира енергийният лъч на лазер със свободни електрони, само че не се получи. Гуменото огледало функционираше добре, но по някаква причина, която така и не успяхме да разберем, проклетите лазери не успяваха да достигнат очакваните параметри. Не им достигаше мощност да изпарят корпуса на ракетата — Грегъри отново погледна надолу в сухия док. — Не бях включен директно в разработката, но се навъртах там да давам акъл. Оказа се чудовищен технически проблем. Продължихме да си блъскаме главите в стената, докато не ни писна да слушаме кухото кънтене.

— Разбирам малко от механика, малко от електричество, но не от високоенергийно инженерство. Е, какво мислите за нашите системи „Егида“?

— Харесва ми радарът. Прилича на онзи „Кобра Дейн“ на ВВС на Алеутските острови. Дори е малко по-добър. Сигурно можете да засечете сигнал от Луната, ако решите.

— Това е малко извън периметъра ни на действие — отвърна Блънди. Старшина Лийк добре ли се грижи за вас?

— Когато напусне флотата, можем да му намерим работа в TRW. Сега работим по един проект за зенитни ракети.

— А лейтенант Олсън? — попита шкиперът.

— Той е много умен млад офицер, капитане. Сещам се за много компании, които могат да го поканят — откровено отвърна Грегъри.

— Би трябвало да кажа нещо, за да ви обезкуража, но…

— Кап’тане! — притича един от моряците. — Спешно съобщение от командващия на Атлантическия район, сър.

Матросът подаде една папка на командира си. Капитан Блънди се подписа на приемния лист и взе посланието. Очите му се свиха, докато го четеше.