Том Клэнси - Мечката и драконът

— Противникова артилерия?

— Известен брой сто двадесет и две милиметрови тук и нещо, което прилича на двеста и три, тоест осеминчови — тук.

— Ракетни установки?

— Досега не съм видял. Вижда ми се малко странно, но не съм забелязал наоколо — каза капитан Уилямс на артилериста.

— Някакви радари? — попита полковник Ардън.

— Може би тук има един, но е трудно да се каже. Отгоре има камуфлажна мрежа — показа Уилямс, като загради мястото с мишката и увеличи образа.

— Ще приемем, че има, и ще му забием една топлийка за всеки случай — каза Ардън.

— Да, сър. Да разпечатам ли списък на целите?

— Разбира се, синко.

— Веднага, сър — каза Уилямс. Капитанът въведе една команда и принтерът изплю два листа, на които бяха разпечатани позициите на противниковите цели с точност до една секунда от градуса. Той подаде списъка с целите на полковника.

— Как изобщо сме се оправяли досега без GPS и височинно фоторазузнаване? — зачуди се Ардън. — Добре, генерале, това можем да го направим. Кога?

— Да кажем след тридесет минути.

— Ще бъдем готови — обеща Стрелецът. — Ще издам заповед „време за нанасяне на удар“ по полковия команден пункт.

— Това ми звучи добре — отбеляза Дигс.

Първа бронетанкова имаше доста добре оборудвана артилерийска бригада. Втори и трети батальон от Първи полеви артилерийски полк бяха въоръжени с новите самоходни 155-милиметрови гаубици „Паладин“, а втори батальон на Шести полеви артилерийски разполагаше със самоходни осеминчови оръдия плюс монтираните върху верижни бронетранспортьори ракетни системи за залпов пуск, които обикновено се намираха под прякото командване на командира на дивизията, също като личното му оръжие. Тези подразделения бяха на десетина километра зад челните разузнавателни части и при получаването на заповедта слязоха от пътя и заеха огневи позиции северно и южно от макадамовото шосе. Всеки от батальоните разполагаше с GPS приемник, чрез който можеше да научи местоположението с точност до три метра във всеки един момент. Чрез Обединената система за разпределяне на тактическа информация те получиха координатите на своите цели и ги въведоха в бордовите компютри, които изчислиха азимута и разстоянието до тях. После получиха указание за вида на боеприпасите, които трябваше да използват — или „обикновени“ осколочно-фугасни, или с вариращо време на задействане, заредиха ги, насочиха оръдията към целите и мерачите зачакаха заповед да дръпнат шнуровете, а командирите докладваха в щаба, че са в състояние на пълна готовност.

— Всичко е подготвено, сър — докладва полковник Ардън.

— Добре, ще изчакаме да видим как се справя Анжело.

— Ето мястото, сър — каза капитан Уилямс на генерала. Чувстваше се като телевизионен оператор, който заснема футболен мач, с малката разлика, че единият отбор не знаеше, че го снимат, както и че съперниците му вече са на терена. — На две крачки са от първите постове на противника.

— Дюк, кажи на Анджело. Използвай IVIS.

— Готово — отвърна Мастърман. Единственото, което не можеха да направят, бе да му препратят директно данните от „Дарк Стар“.

Сабя шест бе в своя „Брадли“ вместо в по-сигурния основен боен танк „Абрамс“. От тази машина щеше да вижда по-добре, реши Гуисти.

— Антената на IVIS е вдигната — съобщи старшият на машината. Полковник Гуисти се наведе и се промъкна покрай оръдейния купол, за да отиде до мястото, на което седеше сержантът. Онзи, който бе проектирал този бронетранспортьор, не бе предвидил, че той може да бъде използван и от офицери, а разузнавателният батальон все още не разполагаше с новите верижни машини „Год“, в които терминалът на IVIS бе в задната част.

— Първият противников пост е точно тук, сър, на единадесет часа, зад това малко възвишение — каза сержантът, като сочеше екрана.

— Добре, хайде да отидем да им кажем „здрасти“.

— Прието, полковник. Пали, Чарли — каза той на механик-водача, след което се обърна към останалите от екипажа. — Стегнете се, момчета. Горе главите. Вече сме на индианска територия.

— Как са нещата горе на север? — обърна се Дигс към капитан Уилямс.

— Сега ще видим — каза капитанът и превключи от „Мерилин Монро“ на „Грейс Кели“. — Ето, челните китайски части са на петнадесет километра от руснаците. Изглежда, се готвят за пренощуване. Вероятно ние ще влезем в съприкосновение първи.

— Добре — сви рамене Дигс. — Да се върнем при госпожица „Монро“.

— Да, сър — каза Уилямс и направи необходимото. — Ето, пристигнахме. Ето и вашата челна разузнавателна част, на два километра от първата дупка в земята на Джо Китаеца.