Том Клэнси - Мечката и драконът

На екрана част от хората все още се движеха, оцелели като по чудо от първия преграден залп, но вместо да се скрият или да избягат надалеч (защото след първия преграден залп винаги имаше още), те останаха по местата си, като някои от тях се опитваха да помогнат на ранените си другари. Това бе проява на смелост, но така се обричаха на сигурна смърт. Единствените един или двама от намиращите се в командния пункт, които щяха да оцелеят след този ужас, сигурно след време щяха да изтеглят печелившите билети от лотарията. Ако, разбира се, някой там изобщо оживееше. Вторият залп избухна двадесет и осем секунди по-късно, а третият — след още тридесет и една според цифрите в горния десен ъгъл на екрана.

— Бъди милостив, Господи — с въздишка промълви полковник Ардън. Никога досега не бе виждал ефекта от артилерийския огън по този начин. За него това винаги бе нещо много далечно и съвсем абстрактно, но сега видя какво в действителност причиняват оръдията му.

— Цел, прекрати огъня — каза Дигс, което на жаргона на танкистите означаваше „мъртъв е, уби го, избери си друг“. Преди година в пясъците на Саудитска Арабия той бе наблюдавал битка на компютърен екран и усети мъртвешкия хлад на войната, но това тук бе далеч по-лошо. То бе като да гледаш холивудски филм със специални ефекти, но тук кръвта бе истинска. Той току-що бе видял как командването на един пехотен полк, около четиридесет човека вероятно, бяха изтрити от лицето на земята за по-малко от деветдесет секунди, а те все пак бяха човешки същества — нещо, което този млад капитан от военновъздушните сили явно пропускаше. За него очевидно това бе нещо като електронна игра. Дигс реши, че сигурно бе по-добре да мисли за това по този начин.

По една батарея обстрелваше всяка от двете пехотни роти на хребетите северно и южно от малкия проход. Следващият въпрос бе какво ще предизвика всичко това. След като полковият команден пункт бе унищожен, нещата в щаба на дивизията щяха да се пообъркат. Някой щеше да чуе шумотевицата и щеше да вдигне телефона. Свободният сигнал от другия край първоначално щеше да предизвика реакция от рода на „мамка му“, защото всички нормални хора, включително и войниците, намиращи се в зона на военни действия, считаха, че лошите телефонни връзки са по-скоро правилото, а не изключението. Почти сигурно бе, че използваха телефони, а не радиостанции, защото първите бяха по-сигурни и по-надеждни, освен в случаите, когато артилерийски огън е унищожил телефона и е прекъснал кабелите. И така най-вероятно командирът на дивизията им току-що се събуждаше от потупване по рамото, а след малко щеше да остане много объркан от това, което щяха да му кажат.

— Капитане, знаем ли къде е дивизионният команден пункт на противника?

— Вероятно тук, сър. Не съм съвсем сигурен, но там има маса камиони.

— Покажи ми го на карта.

— Тук, сър — показа Уилямс отново върху екрана на монитора, където бе извикал картата. Този млад офицер от ВВС сигурно можеше и вечерята си да яде от екрана, помисли си Дигс. По-важно в случая бе, че командният пункт бе в обсега на батареите с ракетните системи за залпов пуск. Там имаше доста радиоантени. Да, явно това бе мястото, на което се намираше китайският генерал.

— Стрелец, искам да удариш това веднага!

— Да, сър — командата бе предадена по Обединената система за разпределяне на тактическа информация на втори батальон на шести полеви артилерийски полк. Ракетните системи за залпов пуск бяха готови и очакваха заповеди, а зададената цел бе в периметъра им на действие. Разстоянието — четиридесет и три километра, бе почти в края на възможностите им. И тук работата бе извършена с компютър. Екипажите зададоха на установките необходимия азимут, блокираха трансмисиите на носещите бронетранспортьори, за да ги стабилизират, и затвориха капаците на прозорците като предпазна мярка срещу удар и нахлуване на изгорелите газове от соплата, чието вдишване имаше летални последствия. Единственото, което трябваше да се направи сега, бе да се натисне червеният пусков бутон. Това бе сторено по заповед на командира на батареята и всяка от деветте установки изстреля, На интервали от около една секунда, по дванадесет ракети, всяка от които съдържаше 644 бойни елемента с размера на ръчна граната. Всичко това се изсипа на площ с размерите на три футболни игрища.

Ефектът от залпа, както Дигс видя три минути след като издаде заповедта, бе близо седемдесет хиляди отделни експлозии в зоната на целта. Колкото и лошо да бе онова, което сполетя полковия команден пункт, то бе като лек шамар в сравнение със случилото се тук. Дигс не знаеше коя бе тази дивизия, но бе сигурен, че тя е обезглавена така, сякаш го е сторил самият Робеспиер.