Том Клэнси - Мечката и драконът

— Единицата се движи направо и нормално, сър — докладва хидроакустикът.

— Много добре, подготви тръба едно — бе следващата команда на капитана.

— Тръба едно е готова във всички аспекти, тръбата е напълнена, външният люк е отворен — докладва отново оръжейникът.

— Много добре. Съгласувай пеленга и стреляй! — тази заповед бе произнесена с повече патос. Капитанът почувства, че дължи това на хората от екипажа, всеки от които, разбира се, бе на бойния си пост.

— Тръба едно произведе електрически пуск, сър — съобщи старшината, след като отново завъртя ръчката. Запускът произведе върху подводницата същия ефект като предишния.

— Единица две се движи направо и нормално, сър — отново докладва хидроакустикът.

Капитанът изкачи петте стъпала до сонарната рубка.

— Ето, капитане — каза главният хидроакустик, като посочи на екрана с жълт маркер за стъкло.

Разстоянието от осем хиляди метра до 406 бе равно на четири и половина морски мили. Подводницата се движеше на дълбочина по-малко от тридесет метра, вероятно защото осъществяваше радиовръзка с базата си, или по някаква друга причина, и се носеше едва с пет възела, ако се съдеше по оборотите на витлото. Това означаваше, че първата цел ще бъде поразена след по-малко от пет минути, а втората след още около сто и шестдесет секунди. Задачата на второто торпедо вероятно щеше да бъде по-сложна от тази на първото. Дори да не чуеха приближаването на подводния снаряд „Марк“ 48 ADCAP, хората от втората цел със сигурност нямаше начин да пропуснат подводния взрив на 360-те килограма „Торпекс“ на три мили от себе си, щяха да се опитат да маневрират или да сторят нещо друго, вместо да скъсат молитвените си броеници и да кажат няколко „Хайл Мао“ или каквито там бяха молитвите им. Капитанът се върна обратно в центъра за управление на бойните действия.

— Презареди ADCAP в тръба две и един харпун в тръба едно.

— Слушам, капитане — потвърди оръжейникът.

— Къде е тази фрегата? — обърна се капитанът към хидроакустика.

— Тук, сър, клас Луда, старо корито с парни машини, пеленг две-едно-шест, скорост около четиринадесет възела, съдейки по оборотите на витлото.

— Време на единица две — попита шкиперът.

— Минута и двадесет секунди до съприкосновението, сър.

Капитанът погледна екрана. Ако Сиера единадесет имаше дежурни хидроакустици, те не обръщаха особено внимание на света около себе си. Това скоро щеше да се промени.

— Добре, активиране след тридесет секунди.

— Слушам, сър!

На сонарния екран шумовата характеристика на торпедото се покриваше от звуковата линия на 406. Изглеждаше странно да потопиш подводница, когато дори не знаеш името й…

— Активиране на единица две — извика оръжейникът.

— Ето го, сър — каза хидроакустикът и посочи един друг участък от екрана. Появи се нова линия и петнадесет секунди по-късно…

— Сиера единадесет току-що настъпи газта, сър, погледнете тук, кавитацията и оборотите на витлото се засилват, започва поворот на щирборд… но това няма значение, сър — хидроакустикът виждаше това на екрана. Не можеш да се изплъзнеш с маневра от 48-ица.

— Какво става с дванадесет?

— И той го чу, кап’тане. Увеличава скоростта си и… — хидроакустикът свали слушалките. — Уау! Как заболя… Съприкосновение на единица две със Сиера единадесет, сър.

Капитанът вдигна резервния чифт слушалки и ги сложи на главата си. Океанът все още бучеше. Двигателят на целта бе спрял почти моментално — екранът потвърждаваше това, въпреки че шестдесетхерцовата линия показваше, че генераторите все още… не, и те спряха. Той чу свистенето на въздуха. Който и да бе поел командването след удара, сега се опитваше да изхвърли баласта и да излезе на повърхността, но без двигателите… не, нямаше голям шанс, нали? Капитанът насочи вниманието си към хидроакустичните следи на Сиера дванадесет. Щурмовата подводница бе малко по-активна в действията си и сега бягаше обратно към базата, без да пести гориво. Шумът от реактора й бе твърде силен, както и този от витлото… тя също изпразваше баластните си резервоари… защо?

— Време на единица едно? — попита капитанът.

— Тридесет секунди по първоначалния график, вероятно малко повече.

„Не много повече“, помисли си шкиперът. ADCAP се движеше с повече от шестдесет възела на толкова малка дълбочина… Оръжейникът активира торпедото и то тръгна на лов. Един добре обучен екипаж щеше да изстреля свое торпедо, просто за да стресне нападателя си и с повече късмет да се измъкне, ако първият изстрел пропуснеше целта си — не че шансът бе голям, но това не ти струваше нищо, а и можеше да ти осигури компания, докато чакаш пред вратата на Ада… но те не пуснаха дори симулатор. Сигурно всички са били заспали… определено не са били много будни… не са внимавали… не знаеха ли, че се води война? Двадесет и пет секунди по-късно те научиха урока си по трудния начин — още едно петно се появи на екрана на хидроакустичната система.