Том Клэнси - Мечката и драконът

— Предполагам, че ще искате да се придвижим бързо, когато композициите ни се разтоварят в Чита? — попита Тони Уелч. Той бе началник-щаб на дивизията.

— Да — потвърди Алиев.

— Добре, тогава ще трябва да отида там и да разгледам съоръженията. Как стои въпросът с горивото за хеликоптерите ни?

— Военновъздушните ни бази разполагат с ГСМ складове, подобни на тези с дизеловото гориво — отвърна му Алиев. — Вие наричате това инфраструктура, нали? Това е едно от малкото неща, които имаме в изобилие. Кога пристигат?

— Военновъздушните сили все още работят по въпроса. Те ще транспортират авиационната ни бригада дотук. Първо апачите.

— Ще се радваме да видим щурмовите ви хеликоптери тук. Нашите са твърде малко, а и военновъздушните ни сили ги транспортират доста бавно.

— Дюк — каза Дигс. — Пришпори ВВС. Трябват ни няколко вертолета веднага, по дяволите, за да можем да се огледаме наоколо и да видим каквото трябва.

— Разбрано — отвърна Мастърман.

— Отивам да инсталирам сателитната радиостанция — каза подполковник Гарви и се отправи към вратата.

„Ингрид Бергман“ летеше на юг. Генерал Уолъс искаше да има по-ясна представа за формациите за материално-техническо и тилово осигуряване и сега я получаваше. Китайската народна република в много отношения приличаше на САЩ от началото на двадесети век. Транспортът се осъществяваше предимно с влакове. Нямаше нито една централна магистрала, поне не в смисъла, който американците влагаха в това понятие, но железопътната мрежа бе доста добре развита. Железният път бе подходящ за превоз на големи количества товари на средни и дълги разстояния, но лишен от гъвкавост и труден за ремонт при необходимост — особено мостовете и повечето тунели и в момента точно те бяха обект на вниманието на Уолъс и на хората му от звеното за определяне на целите. Проблемът бе, че не разполагаха с достатъчно бомби, които да пуснат. Нито един от щурмовите му ресурси, които в случая бяха основно изтребители F-15E „Ийгъл“, не бе прелетял дотук с бомби, подвесени на крилете, и той разполагаше с боеприпаси въздух-земя едва за една средномащабна мисия. Беше като да отидеш на танци, а там да няма момичета. Музиката — хубава, плодовият пунш — също, но какво да правиш там. За разлика от него екипажите на ийгълите не възразяваха. В подобна ситуация те действаха като изтребители и този тип хора предпочитат да стрелят срещу други самолети, вместо да пускат бомби върху войниците в калта. Въпрос на защита на територията. Важното бе, че неговите авиатори разказваха играта на военновъздушните сили на КНР. Бяха свалили над седемдесет самолета без нито една загуба от тяхна страна. Предимството да разполагаш с Е-3B АУАКС бе толкова съществено, че противникът можеше да лети със същия успех и с фокери от Първата световна война. Руснаците също бързо се научиха да ползват услугите на АУАКС-а. Изтребителите им имаха добри аеродинамични корпуси, но радиусът им на действие бе доста ограничен. Руснаците никога не бяха конструирали самолет, който да разполага с гориво за повече от един час полет и на всичко отгоре не се бяха научили да презареждат във въздуха като американците. Така руските изтребители МиГ и „Сухой“ се вдигаха горе, получаваха инструкции от АУАКС-а и изпълняваха по една задача, след което се завръщаха в базите си за презареждане. Половината от самолетите, поразени от ийгълите, досега също бяха напуснали формациите си, за да се приберат за зареждане. Не беше съвсем честно, но за Уолъс, както и за всички останали пилоти-изтребители честната игра бе последното нещо, за което мислеха по време на въздушен бой.

Досега той и хората му водеха отбранителна война. Те успешно защитаваха руското въздушно пространство. Нямаха цели на китайска територия, не атакуваха дори китайските сухопътни части в Сибир. Така че макар да се справяха успешно и сравнително безпроблемно, неговите бойци не вършеха нищо съществено. Точно затова той се свърза с Америка по сателитния телефон.

— Нямаме бомби, генерале — докладва той на Мики Мур.

— Виж, колегите ти от Въздушните скаути са претрупани с работа, а Мери Дигс пищи за въздушни камиони, които да откарат вертолетната му бригада при него.

— Сър, много просто е. Ако искате от нас да поразяваме цели в Китай, необходими са ни бомби. Надявам се, че не говоря прекалено бързо — добави Уолъс.

— Спокойно, Гъс — предупреди го Мур.

— Вижте, сър, може би във Вашингтон изглежда малко по-различно, но тук, където се намирам в момента, трябва да изпълнявам задачи, а няма с какво. Така че вие там можете или да ми изпратите необходимото, за да си върша работата, или да отмените задачата.