Том Клэнси - Мечката и драконът

— Защо е така, според вас, маршал Лю? — попита Фан.

— Не сме сигурни — отвърна Лю и се обърна към министъра на Държавната сигурност. — Тан?

— Нашите източници също не са съвсем сигурни. Най-правдоподобното обяснение е, че американците са взели решение на политическо равнище да не ни нападат, а само да защитават проформа руския си съюзник. Предполагам, че освен това не желаят да претърпят загуби от противовъздушната ни отбрана, но основната причина за въздържаното им поведение в момента несъмнено е политическа.

Главите около масата закимаха. Това наистина бе най-вероятното обяснение за относителното бездействие на американците, а всички в тази зала разбираха от политически съображения.

— Това означава ли, че действията им са премерени, колкото да нанесат минимални поражения? — попита Тун Цзе. За него това бе добре дошло, тъй като именно вътрешното министерство трябваше да се оправя с безредиците в страната, причинени от евентуални удари на противника.

— Спомнете си какво ви казах преди — изтъкна Цзян. — Те ще установят икономически отношения с нас веднага щом завладеем новите територии. Те вече са приели това. Дават да се разбере, че подкрепят руските си приятели, но нищо повече. Какво представляват американците, ако не наемници? Този техен президент, Райън, какъв беше той?

— Той беше агент на ЦРУ, според нашите сведения доста добър — припомни Тан Дъсъ.

— Не — каза Цзян. — Той бе играч на борсата, преди да започне да работи за ЦРУ, и се завърна към борсовите игри, когато напусна. И кого вкара в кабинета си? Уинстън, друг невероятно богат капиталист, замогнал се от борсата и от осигурителните фондове — типичен американски богаташ. Повтарям ви още веднъж: парите са ключът, който ще ни позволи да разберем начина им на мислене. Те се занимават с бизнес. Единствената им политическа идеология е стремежът към забогатяване. Ако искаш да се замогнеш, не си създаваш кръвни врагове и точно затова се опитват да не ни разгневяват. Повярвайте ми, аз разбирам тези хора.

— Може и да е така — каза Цян. — Но ако все пак съществуват обективни обстоятелства, които в момента да не им позволяват да предприемат по-агресивни действия?

— Тогава защо флотът им не предприема нищо? Техният флот е най-могъщият в света, но в момента не прави нищо, прав ли съм, Лю?

— Засега е така, но все пак сме нащрек — каза маршалът. Той бе воин, не моряк, въпреки че ВМС на Народоосвободителната армия бяха под негово командване. — Нашите патрулиращи самолети ги държат под око и за момента не сме забелязали нищо. Знаем, че не са в пристанището, но това е всичко.

— Те не правят нищо с флота си. Не правят нищо и със сухопътните си сили. Жилят ни леко с авиацията си, но какво представлява това? Жужене на насекоми — обобщи Цзян.

— Знаете ли колко души са подценили Америка и този тип Райън и това ги е погубило? — попита Цян. — Другари, ние се намираме в изключително опасна ситуация. Може и да успеем, ако всичко върви добре, но прекалената самоувереност може и да ни погуби.

— Този, който надценява противника си, не може да постигне нищо — парира го Цзян Хансан. — Как стигнахме дотук, където сме в момента, как страната ни стигна дотук — чрез скромност? Дългият поход не бе дело на страхливци.

Той прокара поглед по седящите около масата, но очевидно никой нямаше желание да спори с него.

— Е, значи нещата в Русия вървят добре? — обърна се Ху към министъра на отбраната.

— Дори по-добре от планираното — увери го Лю.

— Тогава продължаваме — реши премиерът вместо останалите. Съвещанието скоро приключи и министрите започнаха да се разотиват.

— Фан?

Младшият министър без портфейл се обърна и видя Цян Кун да се приближава към него по коридора.

— Да, приятелю?

— Причината американците да не предприемат по-твърди действия е, че те трябва да транспортират своите части и снабдяването за тях до края на единствената железопътна линия там. Това отнема време. Не са хвърляли бомби върху нас най-вероятно защото все още нямат такива. Откъде Цзян си измисля тези нелепости за американската идеология?

— Той е доста вещ по международните въпроси — отвърна Фан.

— Сериозно? Той? Не беше ли той човекът, който подлъга японците да започнат война с Америка? И то защо — за да можем заедно с тях да превземем Сибир. После тихичко подкрепи Иран в опита им да завладеят Саудитска Арабия. Защо? За да използва мюсюлманите като ударна сила, която да покори Русия, а ние да завладеем Сибир. Фан, той не мисли за друго освен за Сибир. Желанието му е да го види под нашия флаг, преди да умре. Сигурно иска прахът му да бъде поставен в златна урна, също като на нашите императори — изсъска Цян. — Той е един авантюрист, такива хора свършват зле.