Том Клэнси - Мечката и драконът

— Работим по въпроса — увери го председателят на Комитета на началник-щабовете.

— Имаме ли заповеди? — обади се Манкузо на министъра на отбраната.

— Засега не — отвърна Бретано на главнокомандващия на Тихоокеанския район.

— Сър, мога ли да попитам защо? По телевизията казаха, че сме в състояние на война с Китай. Предполага ли се и аз да участвам в нея?

— В момента обмисляме политическите аспекти на въпроса — поясни Гръмотевицата.

— Извинете, сър?

— Чу ме.

— Г-н министър, всичко, което знам за политиката, е, че трябва да ходя да гласувам на всеки две години, но тук разполагам с голям брой сиви кораби, поставени под мое командване, които формално се наричат военна флота, а страната ми е в състояние на война — обясни Манкузо, без да крие раздразнението в гласа си.

— Адмирале, когато президентът реши какво да прави, ще бъдете уведомен. Дотогава приведете съединението си в готовност. Заповед за действие ще има, но все още не знам кога.

— Слушам, сър — каза Манкузо и се обърна към подчинените си. — Политически аспекти. Не мислех, че Райън е такъв.

— Сър — обади се Майк Лар. — Заменете „политически“ с „психологически“, става ли? Може би министър Бретано просто е използвал грешен термин. Вероятно идеята е да ги ударим в най-подходящия момент — нали се опитваме да разберем начина им на мислене, не сте забравил, нали, сър?

— Наистина ли мислиш така?

— Не помните ли кой е вицепрезидент? Той е един от нас, адмирале. А и президентът Райън не е мухльо, нали?

— Е… не, поне доколкото помня — каза главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район, като си спомни първия път, когато срещна Райън и престрелката на борда на „Червения октомври“. Не, Джак Райън не беше мухльо. — Е, какво смяташ, че мисли той?

— Китайците водят сухопътна война, е, по суша и във въздуха. В морето не се случва нищо. Те вероятно не очакват нещо да се случи, но все пак изкарват кораби, за да формират защитна линия на бреговата си ивица. Ако получим заповеди да ударим тези кораби, целта ще бъде постигане на психологически ефект. Нека планираме действията си в такава ситуация, какво ще кажете? Междувременно ще продължаваме да придвижваме ресурси в района.

— Добре — кимна Манкузо и се обърна с лице към стената. Тихоокеанският флот вече се Намираше почти изцяло западно от 180-ия меридиан. Китайците вероятно нямаха представа къде точно са корабите, но той знаеше къде са техните. Подводна лодка „Тъксън“ се бе залепила за 406 — единствената подводница на КНР, която можеше да изстрелва балистични ракети. На Запад тя бе известна като АРПЛ 54 54 Атомна ракетна подводна лодка от клас „Ся“. — Бел.прев. . Хората му спореха за истинското й име, така че Манкузо мислеше за нея като за 406 — номера, изписан на корпуса. Това, разбира се, нямаше значение за адмирала. Първата заповед за стрелба, която смяташе да издаде, щеше да бъде до „Тъксън“ — да изпрати тази ракетна подводница на дъното на Тихия океан. Той помнеше, че КНР разполагаше с междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави и онези, които се намираха в неговия регион, щяха да изчезнат веднага, щом получеше разрешение да се справи с тях. „Тъксън“ бе въоръжена с торпеда „Марк“-48 и те щяха да се справят с такава цел, ако, разбира се, той се окажеше прав и президентът Райън не излезеше мухльо.

— Е, маршал Лю? — попита Цзян Хансан.

— Нещата вървят добре — отвърна бързо Лю. — Пресякохме Амур с незначителни загуби, превзехме руските позиции за няколко часа и сега се придвижваме на север.

— Съпротива на противника?

— Слаба. Всъщност много слаба. Започваме да се чудим дали руснаците изобщо имат въоръжени сили в този сектор. Разузнаването ни предполага наличието на две техни механизирани дивизии, но те стоят на място и не правят опит да влязат в съприкосновение с нас. Силите ни напредват бързо с над тридесет километра дневно. Очаквам да достигнем до златното находище след седем дни.

— Някакви проблеми? — попита Цян.

— Само във въздуха. Американците са прехвърлили изтребители в Сибир, а както знаем, те са доста добри, както и пилотите им. Нанесоха известни поражения на бойната ни авиация — призна министърът на отбраната.

— Какъв е размерът на загубите?

— Общо малко над сто. Ударихме около двадесет и пет от техните, но американците са майстори на въздушния бой. За щастие тяхната авиация не може да направи нищо, за да спре танковете ни, и както безспорно сте забелязали, досега те не са нападали цели на наша територия.