Том Клэнси - Мечката и драконът

— Освен онези, които успяват — отвърна Фан.

— Колко от тях успяват и колко свършват пред стената за разстрел? — парира го Цян. — Според мен американците ще ни ударят, и то много силно, когато съсредоточат силите си. Цзян се ръководи от собствените си политически идеи, не от фактите, не от действителността. Той може да отведе страната ни до нейната гибел.

— Толкова добри ли са американците?

— Ако не са, Фан, тогава защо Тан толкова упорито се опитва да открадне изобретенията им? Не помниш ли какво направи Америка с Япония и с Иран? Те са като магьосниците от приказките. Лю каза, че те са разгромили военновъздушните ни сили. Колко пъти ни е убеждавал колко добри са нашите бойни пилоти? Спомни си колко пари хвърлихме за тези чудесни самолети, а американците ги поразяват като панички за ловна стрелба! Лю твърди, че сме свалили двадесет и пет от техните. Той казва двадесет и пет. По-вероятно е да са един или два! И това срещу сто от наша страна, а Цзян ни убеждава, че американците не искали да ни предизвикват. О, така ли? Какво ги възпря да смажат японската военна машина, а после да унищожат иранската? — Цян спря, за да си поеме дъх. — Страхувам се от това, Фан. Страхувам се от това, в което Цзян и Лю ни въвлякоха.

— Дори ако си прав, какво можем да направим, за да го спрем? — попита министърът.

— Нищо — призна Цян. — Но все пак някой трябва да каже истината. Някой трябва да предупреди за опасността, която ни очаква, ако искаме страната ни да оцелее след края на тази престъпна авантюра.

— Може би е така, Цян. Ти както винаги си гласът на разума и на предпазливостта. Ще поговорим отново — обеща Фан, докато се чудеше каква част от казаното са излишните опасения и каква — разумните доводи. Той се справяше отлично с управлението на железопътния транспорт в държавата и затова гледаше на нещата реално.

Фан познаваше Цзян през по-голямата част от съзнателния си живот. Той бе изключително умел играч на политическата сцена и притежаваше блестящи способности на манипулатор. Цян обаче бе попитал дали тези негови качества му осигуряваха реално възприятие на действителността и дали той наистина разбираше Америка и американците и най-вече този тип Райън или просто подреждаше нещата според изкривеното си съзнание. Фан призна пред себе си, че не знае отговорите на тези сложни въпроси. Самият той не знаеше дали Цзян бе прав или не. А би трябвало. Но кой би могъл? Тан от Министерството на държавната сигурност? Шен от Министерството на външните работи? Кой? Определено не премиерът Ху. Всичко, което последният правеше, бе да одобри консенсуса, постигнат от останалите членове на кабинета, или да повтаря думите, които Цзян му шепнеше в ухото.

Фан крачеше към кабинета си, разсъждавайки върху всички тези неща, и се опитваше да организира мислите си. За щастие той разполагаше със система, за да постигне това.

Започна се в Мемфис, където се намираше главната квартира на „Федерал Експрес“. Факсовете и телексите пристигнаха едновременно. Те съобщаваха на ръководството на компанията, че нейните ширококорпусни товарни реактивни самолети са поставени на разположение на федералните власти според условията на фаза-1 на свикване на цивилния запасен въздушен флот. Това означаваше, че всички товарни самолети, закупени с финансовата помощ на правителството (това означаваше почти всички, тъй като нито една комерсиална банка не можеше да се мери с Вашингтон, когато ставаше дума за финансиране), сега подлежаха на мобилизация заедно с екипажите си и преминаваха на подчинение на Въздушнотранспортното командване. Това съобщение не зарадва шефовете на компанията, но и не ги изненада кой знае колко. Десет минути по-късно пристигнаха следващите съобщения, които указваха къде да отидат самолетите, и малко след това те започнаха да рулират за излитане. Екипажите, по-голямата част от които бяха обучени в армията, не знаеха докъде ще летят, но бяха сигурни, че крайните им назначения щяха да бъдат доста изненадващи. В това отношение те нямаше да останат разочаровани.

„Федерал Експрес“ трябваше да се справи с по-теснокорпусните си самолети като доказалите своите качества „Боинг“ 727, закупени от компанията преди двадесетина години. Диспечерите знаеха, че напрежението ще нарасне доста, но фирмата имаше споразумения за сътрудничество с гражданските авиокомпании и сега щеше да прибегне до услугите им, за да продължи да доставя правни документи и живи омари до всички точки на Съединените щати.