Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да — каза Мастърман и се затича след командира на авиационната бригада.

Всички министри по света си имат кабинети, които биват почиствани след работно време. В конкретния случай чистачите идваха всяка вечер около десет часа. Те събираха всички отпадъци — обвивки от шоколади и вафли, празни цигарени кутии, различни хартии, в чували, които отиваха за изгаряне. Чистачите не бяха особено интелигентни, но всеки от тях бе преминал проверка за лоялност и подкрепен със заплахи инструктаж относно мерките за сигурност. Не им бе разрешено да говорят за работата си с никого, дори със своите съпрузи, и изрично им бе забранено да разкриват какво са видели в кошчетата за боклук. В действителност те не се и замисляха много за това — мислите и намеренията на Политбюро ги интересуваха много по-малко от прогнозата за времето. Много малко от тях бяха виждали хората, чиито кабинети почистваха, и нито един не бе говорил с някой от министрите. Те се опитваха да станат невидими при всяка от изключително редките срещи с божествата, които ръководеха държавата. Дълбоките им и продължителни поклони обикновено не биваха удостоявани дори с поглед, защото те представляваха част от обзавеждането, лакеи, които вършат селяшката работа, за която са родени. Селяците знаеха какво представляват компютрите, но се предполагаше, че хора като тях не могат да използват подобни машини, и чистачите бяха съвсем наясно с това.

Затова, когато един от компютрите издаде някакъв звук, чистачът, който бе в кабинета в този момент, не обърна внимание. Е, наистина бе странно, че машината изписука, а в същото време екранът си остана тъмен като изключен телевизор, но той не разбираше от компютри. Освен това не бе толкова глупав, че да пипа това нещо — дори не обираше праха от клавиатурата, когато почистваше бюрото.

Чистачът отново чу писукането, което този път продължи няколко секунди, но и този път не обърна внимание.

Мери Пат Фоли се събуди, когато слънцето вече бе започнало да проектира сенки върху стената в кабинета на съпруга й и сънено разтърка очи. Тя погледна часовника си. Седем и двадесет. Обикновено ставаше много по-рано, но обикновено не си лягаше в четири сутринта. Три часа сън вероятно щяха да й стигнат. Тя стана и се отправи към персоналната тоалетна на Ед. Тук, както и в нейната, имаше душ, но тя реши да се изкъпе по-късно и сега се задоволи с няколко шепи вода върху лицето си. Погледна в огледалото и видяното я накара да се намръщи.

Заместник-директорът по оперативните въпроси на Централното разузнавателно управление разкърши врата си, а после и цялото тяло, за да нормализира кръвообращението, и се облече. После отиде до леглото и разтърси съпруга си за рамото.

— Изскачай от дупката, Зайо, преди да са дошли лисиците.

— Още ли сме във война? — попита директорът на ЦРУ все още със затворени очи.

— Сигурно, все още не съм проверила — тя се протегна и нахлузи обувките си. — Ще погледна електронната си поща.

— Добре, ще се обадя долу да донесат закуска — каза й Ед.

— Овесени ядки. Никакви яйца. Холестеролът ти е твърде висок — нареди Мери Пат.

— Да, скъпа — измърмори той в отговор.

— Добър Зайо — каза тя, целуна го и излезе от кабинета.

Ед Фоли посети тоалетната, след което седна зад бюрото си и вдигна телефона.

— Кафе, препечена филийка. Омлет от три яйца, шунка и бисквити.

Холестерол или не, той трябваше да зареди организма си с гориво.

— Имате поща — съобщи механичният глас.

— Страхотно — пое дъх Мери Пат. Тя прехвърли посланието на диска си и го разпечата чрез обичайните процедури, които тази сутрин изпълни по-бавно, тъй като все още бе сънена и рискът от грешки бе по-висок. Беше научила това, докато гледаше новороденото си бебе, и оттогава действаше изключително бавно и внимателно, когато бе в подобно състояние. И така след четири минути вместо след обичайните две тя разполагаше с разпечатка на последното послание на записките на Зорге. То представляваше шест страници сравнително дребни йероглифи. Мери Пат Фоли вдигна телефона и натисна бутона за пряка връзка с д-р Сиърс.

— Да?

— Тук е г-жа Фоли. Имаме писмо.

— Тръгвам, г-жо директор — тя успя да изпие чаша кафе, преди ориенталистът да пристигне и ако не кофеинът, то поне вкусът на напитката я поободри.

— Рано ли дойдохте? — попита тя.

— Всъщност спах тук. Трябва да поработим върху подбора на програми по кабелната телевизия — Сиърс направи опит да разсее напрежението. Един поглед към лицето на заместник-директора на ЦРУ му подсказа какви са шансовете да постигне това.