Том Клэнси - Мечката и драконът

— Китайците са на седемдесет мили навътре в територията на Русия. Прехвърлили са през реката общо осем дивизии и настъпват на север — отвърна генерал Мур, сочейки с молив върху картата, разпъната върху масата за конференции. — Те преодоляха руската гранична отбрана доста бързо — както стана с линията Мажино през 1940. Не бях очаквал руснаците да издържат дълго, но въздушното ни разузнаване показа, че китайците се справят доста професионално — имам предвид челните им пехотни формирования с масирана артилерийска поддръжка. Сега вече са прехвърлили и танковете си оттатък — около осемстотин до момента, а още около хиляда са в готовност и чакат.

Райън подсвирна.

— Толкова много?

— Когато някой нахлува в голяма държава, сър, той не играе на дребно. Единствената добра новина до момента е, че наистина успяхме да смачкаме фасона на военновъздушните им сили.

— АУАКС и F-15? — попита Джексън.

— Точно така — кимна председателят на Комитета на началник-щабовете. — Един от хората ни направи бройката за ас още в първата си схватка. Някой си полковник Уинтърс.

— Бронко Уинтърс — каза Джексън. — Чувал съм това име. Виртуозен изтребител. Добре, нещо друго?

— Най-големият ни проблем, що се касае до авиацията, е доставката на боеприпаси на хората ни. Транспортирането на бомби по въздуха не е много ефективно. Имам предвид, че по принцип можем да използваме някой С-5 да превози боеприпаси за една ескадрила F-15E, но има доста други важни неща, които би могъл да свърши. Обмисляме варианта да изпратим бомбите в Русия с влак до Чита, а после оттам да ги транспортираме по въздуха до Сунтар, но по руските железопътни линии в момента се движат композиции с танкове и друга бойна техника и това ще продължи доста време. Опитваме се да водим война в края на линията. Вярно, че има два коловоза, но все пак е една-единствена скапана линия. Хората ни от снабдяването вече си скубят косите.

— Какви са руските ресурси за превоз по въздуха? — попита Райън.

— „Федерал Експрес“ 52 52 Една от най-големите компании за куриерски услуги. — Бел.прев. има повече — отвърна генерал Мур. — Всъщност „Федерал Експрес“ има много повече. Щяхме да ви помолим да разрешите мобилизация на цивилната запасна авиация, г-н президент.

— Одобрявам — веднага реагира Райън.

— Има още няколко дреболии — каза Мур. Той затвори очи. Наближаваше полунощ, а никой от тях не бе спал достатъчно напоследък. — Въпросът с VHM-1 излиза на дневен ред? Ние сме в състояние на война със страна, която разполага с ядрено оръжие на балистични носители. Това означава, че трябва да помислим за възможността, доста далечна за момента, но съществуваща, те да го използват срещу нас. VHM-1 — хеликоптер номер 1 на военновъздушните сили са в повишена готовност на Андрюс. Можем да докараме хеликоптер, който да вземе вас и семейството ви до седем минути. Това засяга вас, г-жа О’Дей.

Главният агент на президента кимна.

— Готови сме. Това го има в инструкцията — каза тя. Отделен въпрос бе, че никой не бе отварял въпросната инструкция от 1962 година насам. Важното бе, че го имаше на хартия. Г-жа Прайс О’Дей изглеждаше малко бледа.

— Добре ли си? — попита Райън.

— Стомахът — поясни тя.

— Опита ли с джинджифил? — продължи Джак.

— Нищо не помага в тази ситуация, както ми обясни д-р Норт. Моля да ме извините, г-н президент — тя се притесняваше, че Джак бе забелязал неразположението й. Винаги бе искала да е едно от момчетата. Само че момчетата не забременяват, нали?

— Защо не се прибереш у дома?

— Сър, аз…

— Тръгвай — каза Райън. — Това е заповед. Ти си жена и освен това си бременна. Не можеш да бъдеш ченге през цялото време, нали? Вземи си отпуск оттук и изчезвай. Веднага.

Специален агент Прайс О’Дей се поколеба, но бе получила заповед, така че излезе от залата. Друг агент незабавно влезе на нейно място.

— Мачизъм от жена. Накъде отива този проклет свят? — обърна се Райън към присъстващите.

— Не си успял наистина да се освободиш от предразсъдъците, Джак — с усмивка отбеляза Джексън.

— Наричат това обективни обстоятелства, струва ми се. Тя е още момиче, дори да носи пистолет. Кети каза, че засега състоянието й е нормално. Това гадене няма да продължи вечно. Така. Добре, генерале, какво друго имаме?

— Нийкап 53 53 Национален въздушен команден пост за извънредни ситуации. — Бел.прев. и „Еър форс-1“ са в състояние на пълна готовност по 24 часа в денонощие. Ако получим предупреждение за изстрелване на балистична ракета от Китай, до седем минути или дори по-малко вие и вицепрезидентът ще бъдете в хеликоптерите, след пет минути — в Андрюс, а след още три ще рулирате за излитане — заключи той.