Том Клэнси - Мечката и драконът

Системата „Иридиум“ бе създадена, за да ускори комуникациите по света. Тя обаче не е секретна. Има начини да се постигне и това, но то изисква индивидуалните ползватели да вземат някои мерки. Теоретично сега е възможно да се купи намиращата се на пазара 128-битова закодираща система, която е много трудна за разкодиране дори и от най-напредналите в това отношение държави и тайни организации, или поне така твърдят търговците. Учудващото обаче е, че много малко хора се интересуват от това. Този мързел улеснява живота на Националната агенция за сигурност, която се намира във Форт Мийд, щата Мериленд, между Балтимор и Вашингтон. Там компютърната система „Ешелон“ е програмирана да подслушва всеки разговор, появил се в ефира, и да засича някои кодови думи. Повечето от тези думи са съществителни, свързани с националната сигурност, но след края на студената война АНС и други агенции започнаха да обръщат по-голямо внимание на икономическите въпроси и в системата бяха включени нови думи като „петрол“, „находище“, „нефт“, „мина“, „злато“ и други, на тридесет и осем езика. Когато такава дума бъде засечена от електронното ухо на „Ешелон“, продължаващият разговор се записва и се транскрибира, а ако е необходимо и се превежда. Всичко това става по компютърен път. Тази система в никакъв случай не е перфектна и все още е трудно чрез компютърна програма да се предадат езиковите нюанси — да не говорим пък, че много хора мънкат, когато говорят по телефон, но там, където има неясноти, оригиналният разговор се прослушва от опитни преводачи, каквито има доста в Националната агенция за сигурност.

Докладите за петролните и златните открития бяха направени отделно един от друг с разлика само от пет часа. Те бързо тръгнаха по веригата, за да стигнат с гриф „светкавица“ в специалната Национална служба за оценка на сведения от разузнаването с инициали SNIE, което се произнася „снее“. Целта беше информацията да бъде на бюрото на президента точно след закуска на следващия ден и да бъде представена от съветника му по въпросите на националната сигурност Бенджамин Гудли. Преди това данните трябваше да бъдат проучени от екип на дирекция „Наука и техника“ при Централното разузнавателно управление, подпомаган от щатни експерти на Института по петрола във Вашингтон, някои от които поддържаха твърде тесни връзки с различни правителствени служби. Предварителната оценка (тя изрично бе обявявана като „предварителна“, за да не би някой да бъде обвинен, че е сгрешил, ако един ден се окаже невярна) е дадена с няколко внимателно подбрани суперлативи.

— По дяволите! — възкликна президентът в 8,10 часа сутринта. — Бен, колко големи са тези залежи?

— Нямате ли доверие на нашите технически експерти? — попита съветникът по националната сигурност.

— Бен, докато работех от другата страна на реката, никога не съм ги улавял в грешка за подобни неща, но да бъда проклет, ако не ги хвана, че подценяват нещата — Райън замълча за момент. — Господи, ако и тези цифри са занижени, то тогава всичко това изглежда твърде сериозно.

— Господин президент — Гудли не беше част от вътрешния кръг около президента, — тук става дума за милиарди, никой не знае колко точно, но да речем минимум двеста милиарда долара печалба през следващите пет до седем години. Това са парите, които биха могли да използват.

— А максимум?

Гудли отметна назад глава и пое дълбоко въздух.

— Чакайте да помисля. Един трилион има хиляда милиарда. Ами някъде там ще да е. Това, разбира се, е чисто предположение, обаче експертите от Института по петрола, които ЦРУ използва, казаха ми го онези хора отвъд реката, през цялото време повтаряли: Мама му стара!

— Това е добра новина за руснаците — съгласи се Джак, докато прелистваше сводката на SNIE.

— Така е, сър.

— Е, време им е и те да извадят малко късмет — изрази гласно мисълта си президентът на Съединените щати. — Добре, изпрати едно копие от доклада на Джордж Уинстън. Нужна ни е неговата преценка какво би означавало това за нашите приятели в Москва.

— Възнамерявах да се обадя на някои хора от „Атлантик Ричфийлд“. Техни специалисти са участвали в експедицията. Предполагам, че ще участват и в по-нататъшните работи. Президентът им се казва Сам Шърмън. Познавате ли го?

Райън поклати глава.

— Знам го по име, но никога не сме се срещали. Мислиш, че това положение трябва да се промени, така ли?

— Не би навредило, ако искате да разполагате с информация от първа ръка.