Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ами да, Григорий Филипович твърдеше, че снабдявал с любовници всякакви чужденци, дори министри и според него те продължавали да предават ценна информация на матушка Русия. Според мен сигурно ще е вярно — добави информаторът. — Ако можех и аз да прекарам една седмица с онези ангелчета, вероятно щях да се разприказвам.

Че кой не би го направил, помисли си следователят и се прозя.

— А по какъв начин Овсеенко е засягал такива могъщи мъже? — попита отново той.

— Казах ви, че не знам. Поприказвайте с „Момчето“, може би той знае.

— Говори се, че Григорий се канел да внася наркотици — подметна следователят, хвърляйки въдицата на друго място, като се питаше каква риба би могла да се крие в тези води.

Информаторът кимна.

— Това е вярно. Говори се. Обаче досега не съм се натъквал на никакво доказателство.

— А на кого може да е известно такова доказателство?

Последва ново свиване на рамене.

— Това не знам. Може би на някое от момичетата. Никога не ми е било ясно как е възнамерявал да пласира това, което е имал намерение да внесе. Разбира се, логично е да използва момичетата, но това е опасно за тях. Неговите курви едва ли щяха да останат лоялни към него, ако бъдат изправени пред опасността да бъдат изпратени в лагер за принудителен труд. Тогава какво остава? — зададе риторичен въпрос информаторът. — Би трябвало да създаде съвършено нова организация, а това също е опасно. Да, вероятно е имал намерение да внася дрога, за да я продава и да печели много пари, но Григорий не беше човек, който би искал да влезе в затвора. Затова считам, че по-скоро само си го е мислил и повече е говорил, но не е действал. Според мен не е взел окончателно решение. Мисля, че не е внесъл нищо, преди да бъде убит.

— Кои биха могли да му бъдат съперници с подобни намерения? — попита пак ченгето.

— Знаете, че има хора, които могат да те снабдят с кокаин и други наркотици.

Следователят повдигна вежди. В действителност не беше много сигурен, че знае. Беше чувал недомлъвки и слухове, но не и неопровержими доказателства от информаторите, на които се доверяваше, доколкото изобщо някое ченге можеше да има доверие на някой информатор където и да е по света. Както и за много други неща, по московските улици се носеха разни слухове, но като повечето ченгета и той смяташе, че първите признаци за подобна търговия щяха да се появят в черноморското пристанище Одеса — град, известен с престъпността си още от царско време. Днес, когато свободната търговия с останалия свят се възстановяваше, той вероятно щеше отново да спечели първенството в Русия във всички форми на незаконна дейност. Ако в Москва имаше организирана търговия с дрога, тя вероятно е нещо съвсем ново и в малки мащаби. Каза си, че трябва да направи справка с Одеса по въпроса, за да види дали там не се прави нещо в тази насока.

— И кои биха могли да се занимават с такова дейност? — попита сержантът. Ако Москва беше на път да има своя мрежа за разпространение на дрога, трябваше да научи нещо повече за това.

Работата на Номури във фирмата „Нипон електрик“ беше да продава настолни компютри и друга спомагателна компютърна техника. Клиенти му бяха държавните учреждения на КНР, чиито висши администратори искаха да имат най-новото и най-хубавото, като се започне от леките коли и се стигне до любовниците. За всичко това плащаше държавата, която на свой ред вземаше тези пари от народа, който тези бюрократи претендираха, че представляват и че защитават по най-добър начин неговите интереси. Както и за много други неща, КНР би могла да закупи американска компютърна техника, но в случая предпочете да внесе малко по-евтините (но и по-малко усъвършенствани) компютри от Япония. По същия начин преди няколко години китайците предпочетоха да купят от европейския пазар самолетите „Еърбъс“ вместо американските „Боинг“, за да дадат урок на американците. За кратко време Америка се поразсърди, но както и при други подобни случаи бърже забрави за станалото за разлика от китайците, които никога нищо не забравяха.

Когато президентът Райън отново официално призна правителството на Република Китай в Тайван, отзвукът в коридорите на властта в Пекин беше със силата на първите трусове на голямо земетресение. Тогава Номури не беше още тук, за да види какъв силен гняв предизвика тази стъпка, но последствията от нея още се усещаха и след пристигането си в Пекин той ги почувства като ехо от вторични земни трусове. Понякога въпросите към него бяха толкова директни и изискващи обяснение, че той веднага се запита дали прикритието му не е разкрито и дали разпитващите го не са вече наясно, че е оперативен „нелегален“ агент на ЦРУ в столицата на Китайската народна република, без какъвто и да било дипломатически имунитет. Обаче не беше така. Причината просто беше неотминалият съвсем отзвук от чист политически гняв. Парадоксалното беше, че самото китайско правителство се опитва да потисне този гняв, защото то също трябваше да прави бизнес със Съединените американски щати, които бяха негов търговски партньор номер едно и източник на огромни парични средства, нужни му, за да върши нещата, които Номури беше изпратен да разкрие. По тази причина той беше тук в приемната на един от висшите държавни служители.