Том Клэнси - Мечката и драконът

Райън кимна.

— Добре, може би ще накарам Елън да го издири. — Елън Съмтър беше личната му секретарка и кабинетът й се намираше на десетина метра отвъд гравираната врата вдясно. — Нещо друго?

— Все още нямат никаква представа кой е видял сметката на онзи сводник в Москва. По този случай няма нищо ново за докладване.

— Е, добре е да знае човек какво става по света, нали така?

— Да, но не винаги това е приятно — подхвърли Гудли.

— Така е. — Райън хвърли сутрешната сводка на бюрото си — Нещо друго?

Гудли поклати глава.

— Това е всичко за тази сутрин, господин президент.

Беше възнаграден с усмивка за последните думи.

Полицейската работа е една и съща, независимо в кой град или в коя страна си, каза си Майк Рейли. Разговаряш с възможни свидетели, със замесени хора, с жертвата. Този път обаче последното не беше възможно. Гриша Овсеенко няма да проговори повече. Патологът, който се занимаваше със случая, сподели, че от времето, когато служил в Афганистан, не е виждал такава каша. Това би могло да се очаква. Гранатометът е предназначен да пробива дупки в танкове и бетонни бункери, което е доста по-трудно, отколкото да разруши частен автомобил като този на площад „Дзержински“, въпреки че беше толкова скъп. Това означаваше, че разкъсаното тяло много трудно можеше да бъде идентифицирано. Все пак се оказа, че по половина от челюстта има достатъчно поправени зъби, за да се установи с голяма сигурност, че загиналият наистина е Григорий Филипович Овсеенко, а пробите от ДНК също можеха да го потвърдят (и кръвната група съвпадаше). От тялото не беше останало много нещо, за да бъде идентифицирано. Например лицето изобщо го нямаше, а и лявата ръка, на която някога е имало татуировка. Според патолога смъртта беше настъпила моментално. Изследваните останки бяха събрани в пластмасов контейнер, който беше поставен в дървена кутия за евентуална кремация. Московската милиция трябваше да установи дали убитият има някакви роднини и как биха желали тялото да бъде погребано. Според лейтенант Провалов вероятният избор щеше да бъде кремация. Беше по-бързо и по-чисто, а и щеше да бъде по-евтино да се намери място в гробищата за една малка кутия или урна, отколкото за ковчег с мъртвец в него.

Провалов взе обратно от американския си колега доклада на патолога. Не беше очаквал той да разкрие нещо интересно, но едно от нещата, които беше научил от общуването си с агента от американското ФБР, беше, че всичко трябва внимателно да бъде проверено, защото да се предвиди как ще завърши едно дело беше все едно да познаеш две седмици по-рано как ще завърши един футболен турнир. Логиката на престъпниците не се поддаваше много на предварителни прогнози.

Дотук беше лесно. Докладът на патолога за шофьора беше напълно безполезен. Единствените данни в него, които евентуално биха могли да се използват, бяха от пробите на кръвта и тъканите, които биха могли да бъдат сравнени с данните за него от времето, когато е отбивал военната си служба, ако изобщо бъдат открити, тъй като тялото беше така разкъсано на парчета, че идентифицирането му беше направо невъзможно. Колкото и странно да беше, неговите документи за самоличност бяха оцелели в портфейла и благодарение на тях вероятно можеше да се установи кой е той. Същото се отнасяше и за жената в колата, чиято чантичка беше останала непокътната на седалката вдясно от нея заедно с документите й за самоличност. Това беше много повече, отколкото можеше да се каже за лицето и горната част на тялото. Рейли погледна снимките на другите две жертви. Приличат си, помисли си той. В сведенията за шофьора нямаше нищо необикновено, може би беше малко по-опитен от средната категория шофьори тук. За жената, която беше още една от скъпите проститутки на сводника, имаше снимка в досието й в милицията. Беше апетитно парче и спокойно можеше да се яви на пробни снимки някъде в Холивуд. Беше достатъчно красива, за да се появи и във фолиото на списание „Плейбой“, но не би могла да се надява на нещо повече.

— Мишка, сигурно си имал много подобни случаи и такива снимки вече не те разстройват? — попита Провалов.

— Искаш честен отговор, нали? — попита на свой ред Рейли и поклати глава. — Всъщност не съм имал много такива случаи. Ние от ФБР не се занимаваме често с убийства, освен с онези, които се случват на федерална територия — индиански резервати и военни бази. Обаче съм разследвал някои случаи на отвличания, а с тях човек никога не може да свикне. — Рейли се въздържа да добави, че в Америка отвличането за пари често завършва с убийство. — Сега отвличат деца за сексуални издевателства над тях и в много от случаите те биват убивани до пет часа. Не рядко това става преди ФБР да може да откликне на молбата на местната полиция за помощ.