Том Клэнси - Мечката и драконът

Енориашите вече пееха. Тук имаше хубав орган с мощност 100 конски сили, а не електронен, какъвто беше в неговата църква. Но в пеенето не можеха да се сравняват с неговите хора. Пееха като бели и това не можеше да се избегне. Достатъчно се стараеха, но им липсваше онази силна страст, с която той беше свикнал. Въпреки това би искал да има такъв орган, каза си Хошая.

Амвонът беше на подходящо място и на него имаше бутилка с леденостудена вода, както и микрофон, донесен от екипа на Си Ен Ен, който се беше разположил дискретно в задната част на църквата, за да не пречи. „Нещо твърде необичайно за новинарите“, помисли си преподобният Джексън. Последната му мисъл, преди да започне, беше, че само един друг чернокож е стоял пред този амвон досега и точно той беше направил дърворезбата.

— Добро утро, дами и господа. Аз съм Хошая Джексън. Вероятно всички знаете къде се намира моята църква. Днес съм тук по покана на моя добър приятел и колега, вашия пастор Джери Патерсън.

Днес Джери има едно преимущество пред мен, защото за разлика от мен, а предполагам, че и за разлика от всички присъстващи тук, той познаваше човека, чиято памет сме се събрали да почетем.

За мен Ю Фаан е само едно божие чадо. Преди години Джери и аз си говорихме по един повод за църковните дела. Срещнахме се в параклиса на местна болница. Беше лош ден и за двамата. Бяхме загубили добри хора в този ден, и то по едно и също време, от една и съща болест — рак, затова имахме нужда да поседим в параклиса. Предполагам, че и двамата искахме да зададем на Бога един и същи въпрос, въпроса, който всички искат да зададат: Защо има толкова жестокост по света и защо нашият обичан и милосърден Бог го позволява?

Отговорът на този въпрос се намира в Светото писание на много места. Самият Исус скърби за загубата на невинен живот и едно от чудесата му със съживяването на мъртвия Лазар има за цел да покаже, че той наистина е Син Божи и да демонстрира неговата човечност, за да се види колко е опечален Той от загубата на един добър човек.

Но Лазар, както и нашите двама енориаши, починали в този ден в болницата, е умрял от болест, а когато Господ е създал света, той го е направил по такъв начин, че все още има неща, които трябва да бъдат поправени. Господ Бог ни е казал да сме господари на този свят и той би искал да можем да лекуваме болестите, да изправим всички неправди, за да усъвършенстваме този свят. Следвайки божието слово, да можем да усъвършенстваме и себе си.

Джери и аз си поговорихме добре в онзи ден и така започна приятелството между нас, както и всички проповедници на Евангелието трябва да бъдат приятели, защото проповядваме едно и също Евангелие на един и същ Бог.

Следващата седмица ние пак си говорихме и Джери ми разказа за своя приятел Скип, за един човек от другия край на света, където религиозната традиция не познава Исус. Е, вярно е, че Скип беше научил тези неща за Бога в Свободния университет „Робъртс“ в Оклахома, който са завършили и много други. Но той ги беше научил толкова добре, че реши да се посвети на Бога и да проповядва Евангелието на Исус Христос…

— Кожата на Скип беше различна от моята — казваше Джери Патерсън от другия амвон на по-малко от 2 километра разстояние. — Но в божиите очи всички сме еднакви, защото Исус надниква през кожата ни в нашите сърца и души и винаги знае какво има там.

— Това е вярно — чу се глас от богомолците.

— И така, Скип стана проповедник на Евангелието. Вместо да се върне в родината си, където властите защитават свободата на религията, Скип реши да продължи на Запад и да отиде в комунистически Китай. Защо там? — попита Патерсън. — Защо именно там! В другия Китай няма свобода на религията. Другият Китай отказва да признае, че има такова нещо като Бог. В другия Китай са като филистимците от Стария завет, хората, които преследваха евреите на Мойсей и Йосиф — враговете на самия Бог. Защо Скип постъпи така? Защото знаеше, че няма друго място, което да има толкова нужда да се чуе божието слово. Той знаеше, че Исус иска да проповядваме в земята на езичниците, за да предадем божиите слова на онези души, които имат нужда от тях. Затова го направи. Никой американски морски пехотинец, щурмувал бреговете на Иводжима, не е показал повече кураж от Скип, дошъл с Библията си в червен Китай и започнал да проповядва Евангелието в една страна, в която религията се счита за престъпление.

— Не трябва да забравяме, че там имаше и друг човек, един католически кардинал, възрастен, неженен мъж от богато и влиятелно семейство, който отдавна сам беше решил да се посвети на църквата — припомни Джексън на събралите се. — Името му е Ренато, име чуждо за нас, като това на Фаан, но въпреки всичко той беше божи човек, който също разнасяше словото божие в земята на езичниците.