Том Клэнси - Мечката и драконът

— Познавате ли се с министъра? — попита по пътя офицерът.

— Да, доста добре.

Трябваше да почака в преддверието не повече от половин минута.

— Седни, Ал. Ще пиеш ли кафе?

— Да, благодаря, д-р Бретано.

— Тони — поправи го министърът на отбраната. Не беше човек, който държи много на официалностите, а и знаеше на какво е способен Грегъри. Един стюард във флотска униформа донесе кафе за двамата, кроасани и конфитюр и излезе. — Как мина полетът?

— „Зачервените очи“ с нищо не се е променил, сър… Тони. Ако пристигнеш жив, значи нещо се е объркало.

— Е, така си е. В сегашната ми работа има едно хубаво нещо. Имам личен самолет на разположение. Не ходя пеш и не карам кола. Нали виждаш охраната отвън.

— А, онези момчета, дето ръцете им опират в пода ли? — попита Грегъри.

— Не говори така. Един от тях е учил в университета в Принстън, преди да стане тюлен 13 13 Специално обучени части в американската флота. — Бел.прев. .

„Сигурно е този, който чете комикси на останалите“, каза си Ал.

— Е, Тони, за какво ме извика?

— Навремето ти работеше долу в Стратегическата отбранителна инициатива 14 14 Тъй наречените „звездни войни“. — Бел.прев. .

— Изкарах там цели седем години, блъскайки си главата в тъмното заедно с другите баламурници, но нещата не потръгнаха. Бях в проекта за извличането на свободни електрони от лазера. Всъщност всичко вървеше доста добре, като изключим проклетите лазери. Не можахме да регистрираме покачване на броя на свободните електрони, както очаквахме, дори и след като откраднахме постигнатото от руснаците в тази област. Между другото, те имаха най-добрия специалист в света по лазерите. Нещастникът загина при някакъв алпинистки инцидент през 1990 година, или поне така чухме. И той си блъскаше главата по същия проблем, както и ние. Викахме й камера за свиване и разпускане, където облъчвахме с лазер нагорещени газове, за да получим енергия за лъча. Никога не можахме да получим стабилно магнитно поле. Опитахме всичко. Помагах там в продължение на деветнадесет месеца. По този проект работеха наистина способни хора, но всички стигнахме до задънена улица. Мисля, че онези в Принстънския университет ще разрешат проблема с управлението на термоядрената реакция, преди да бъде решен този. Опитахме се да приложим някои от техните решения, но проблемите са твърде различни и не могат да се заимстват теоретични решения. Свършихме с това, че им предадохме много наши идеи и те се възползваха доста рационално от тях. Както и да е. Армията ми даде чин подполковник, а три седмици по-късно ме освободиха преждевременно, защото вече нямаха нужда от мен. Затова приех предложената ми от д-р Флин работа в TRW и оттогава работя там. — Сега Грегъри получаваше осемдесет процента от пенсията за двадесетте години служба в армията, плюс половин милион долара годишно от TRW като ръководител на сектор, които можеше да получава и във вид на акции, както и възможност за страхотна пенсия.

— Е, Джери Флин всяка седмица се скъсва да те хвали.

— С него се работи добре — отвърна с усмивка Грегъри.

— Казва, че софтуерът ти е по-ясен, отколкото на който и да било друг в Слънчевата долина.

— За някои неща, да. Не бих казал, че мога да се справя с всякакъв проблем, но ако става дума за адаптивни решения, аз съм човекът, който ти е нужен.

— Какво ще кажеш за ракетите земя-въздух?

Грегъри кимна.

— Занимавах се с този въпрос, когато бях в армията. По-късно работих по усъвършенстването на Block-4 на ракетите „Пейтриът“, за да могат да прехващат ракети „Скъд“. Помогнах при изготвянето на софтуерната програма на бойната им глава, но не можахме да я използваме, защото бяхме готови едва три дни след края на войната в Персийския залив. — Той не добави, че сега неговият софтуер се използва при всички оперативни ракети „Пейтриът“.

— Чудесно. Искам да провериш една работа за мен. Ще бъде по директно договаряне между теб и кабинета на министъра на отбраната, т.е. направо с мен. Джери Флин няма да ти се разсърди.

— За какво става дума, Тони?

— Разбери дали противовъздушната ракетна система на военноморските сили „Егида“ може да прехване балистична ракета.

— Може. Ако става въпрос за ракета земя-земя — тип „Скъд“, ще може да се справи, но нейната скорост е само три пъти по-голяма от тази на звука. Ти истинска балистична ракета ли имаш предвид?

Министърът на отбраната кимна.

— Да, междуконтинентална балистична ракета.